Интервю на Виктория Христова
–Здравей, Кари! Радвам се, че водим този разговор и веднага ще те попитам, коя е Кари и откога тя се занимава с музика?
-Здравейте на всички!Казвам се Катрин, с ударението на буквата “а“, накратко-Кари. Родена съм в Пловдив, но съм наполовина молдованка. На 18 години съм и уча във Френската езикова гимназия в Пловдив. Занимавам се с пеене от много скоро. Мисля, че вече станаха две години откакто взимам частни уроци. Но пък иначе, винаги съм била близо до музиката.
–Може би е малко банално, но ще те попитам какво е музиката за теб и мислиш ли да се развиваш като музикант и в бъдеще?
-Музиката за мен е всички различни гледни точки на света. Сложа ли слушалките в ушите си, започвам да виждам всичко наоколо по различен начин. И това е адски яко! Определено реших да се заема сериозно с музиката, след като успях да се опълча срещу сценичната си треска.
-Как реши да участваш в ТВ формата „Гласът на България“?
-Нали знаете как като сте били малки, все е имало нещо за ядене, което за нищо на света не бихте опитали, сякаш е отровно? Но след часове спорове и преговори, родителите ви успяват да ви накарат да го опитате и то се оказва толкова вкусно, че ви хваща яд, че досега не сте го опитвали. Е, аз никак не исках да участвам в „Гласът на България“, но мама ме накара да го опитам.
-Защо избра точно “Toxic” за изпълнение?
-Аз харесвам хората, които която и песен да изпълнят, ще я изпълнят сякаш думите в текста са техни, независимо от това, че ще трябва понякога да излъжат. За мен това е част от театъра. Но не да имитираш, а да влезеш в обувките на другия, в случая на този, който е писал песента. Избрах да изпея “Toxic” на Бритни Спиърс, защото точно това ми трябваше на сцената. Увереност.
-Беше ли притеснена? Какво изпита на сцената и особено, когато Графа и Камелия се обърнаха?
-Дали бях притеснена? Докато вървях, за да стигна до средата на сцената, не знаех къде се намирам и какво се случва. Но го очаквах, така че го приех нормално, защото все пак с моята сценична треска си се познаваме от доста време. Изпълних се цялата с адреналин, но малко след като започнах да пея, видях как се появиха едни ръчички от столовете на менторите и започнаха да се развяват в ритъма на музиката. До този момент всички спомени ми се губеха, но след тази реакция на менторите, запомних всичко, защото се почувствах по-уверена от всякога. А когато Графа и Камелия се обърнаха, всъщност нищо не разбрах. Осъзнах,че продължавам напред чак, когато пътувах за Пловдив в колата.
-Защо избра отбора на Графа?
-Не съм имала фаворит от менторите. Избрах Графа, защото беше критичен към мен.
-Какво са животните за теб?
-Животните за мен са деца, защото са чисти души. Затова винаги съм много близо до тях.
-Къде можем да те срещнем най-често?
-Най-често можете да ме срещнете в градската градина с ролерите.
-Какво мислиш да учиш след гимназията?
-Тази година ще кандидатствам в НАТФИЗ. Не зная много за актьорското майсторство, но искам да науча всичко!
-Опиши ни своята стая.
-Моята стая има наситено сини стени и е пълна с всякакви неща и личности ,(хората ги наричат играчки). Бих я описала като океан, в който можеш да намериш всякакви изгубени или забравени неща.
Откъде черпиш вдъхновение?
-Факт за мен е,че обичам да разговарям с всякакви хора, въпреки че съм срамежлива.Чуждите животи ме вдъхновяват и ме карат да се движа напред заедно с тях.
-Как би се описала на човек, който не може да те види?
-Ако човек не може да ме види, бих му хванала ръката, за да ме усети.
-И последно, имаш страхотен глас и изпълнението ти беше повече от уникално, мислиш ли в бъдеще да издадеш своя песен?
-Благодаря ти, Вики. Много искам да издам песен, но най-много искам аз да я напиша. Все още не смея, защото това никак не е лесна работа, но все пак така казвах и за участието си в музикалния формат. Със сигурност ще се хвърля и в това изпитание!
