Милена Радойцева за кампанията на младежкия панел на Центъра за безопасен интернет-Safenet, насочена срещу агресията във виртуалното пространство

Интервю на Мишел Петрова

Милена Радойцева е на 16 години и е възпитаничка на Втора английска гимназия в София. Тя беше отличена в класацията на американската медия за “12-те деца, които променят обществото и света около тях”. Милена е част от младежкия панел на Центъра за безопасен интернет, Safenet. Тя получава отличие заради високия принос в тяхната кампания, насочена срещу агресията във виртуалното пространство. В американския ежедневник Washington Post, KidsPost е една от най-популярните рубрики. Именно там, името на Милена се нарежда до други 11 деца от цял свят.

-Здравей, представи се с няколко думи?

–Казвам се Милена. На 16 години съм и съм от София. Уча във 2 АЕГ ,,Томас Джеферсън“ и се занимавам с различни дейности, стимулиращи детското и младежко участие. Участвам в Младежки панел към Центъра за безопасен интернет (Safenet), с който създадохме кампанията #ГероятСиТи. Идеята на кампанията е да събуди интерес в хората и да „вдигнем шум“ относно онлайн агресията или по- скоро борбата с нея.

-Каква е историята, която те вдъхнови да разкажеш?

-Това, което ме вдъхновява е именно посланието на кампанията- „Всеки сам по себе си е герой, но въпросът е кой ще избере да го покаже“. Героите в нас си заслужават да бъдат чути. Смятам, че и аз, и много от моите връстници, имаме истории, които трябва да бъдат разказани, както и мнения или идеи, които трябва да бъдат взети предвид.

Какво е чувството да си сред 12 деца от цял свят, от които се „очаква“, че ще променят обществото и света?

–Според мен, това, че се „очаква“ да променим света е малко неточно. Адресирането на проблемите в ежедневието, говоренето за тях, търсенето на решения са това, което би могло да промени света. А аз, както и останалите 11 деца, споменати в статията, се опитваме да разпространим нашата гледна точка, която според нас е и правилната. Целта не е да променяме хората, а да ги информираме. Дали те ще се променят или поне замислят? Това е изцяло личен избор.

-Била ли си обект на интернет тормоз или на фалшиви новини?

–Насилието е навсякъде около нас, но под различна форма. Всеки човек се е сблъсквал или е ставал свидетел на умишленото нарушаване на нечии човешки права. Това, което е по- важно, е да се замислим как можем да го спрем, защото то просто няма смисъл. Колкото до фалшивите новини: това е проблем, който е вечно належащ в социалните мрежи. Големите заглавия, шокиращите думи лесно примамват потребителското око. Тук е важно да знаем как да отсеем истината от вълната с информация, която постоянно ни залива. Най- лесното е, когато имаме съмнение за подобна новина, да я проверим в Гугъл. Ако е истина, източниците ще са много повече от един, а ако не, попаднали сте на фалшива новина. Естествено, повече информация можете да намерите на сайта на Центъра за безопасен интернет .

–Ти си част от центъра за безопасен интернет – Safenet, върху какво работиш в момента?

–В момента с участниците от Младежкия панел към ЦБИ работим върху различни начини как хората да бъдат запознати с проблемите и заплахите на Интернет. Целта е да съветваме и информираме потребителите по един леснодостъпен начин, с цел всеобща сигурност и безопасност.

-Какво искаш да кажеш на младите хора?

–Макар да звучи като предизборна кампания: вашият глас е важен. Мнението и идеите ви трябва да бъдат чути. Намерете своя начин това да се случи.

Как виждаш промяната в общуването на младите хора в интернет?

-Промяна не бих казала, че има, но е факт, че социалните мрежи и интернетът стават все по- важна част от ежедневието ни. Малко са хората, които биха заявили, че са прекарали ден без телефона си, но в никакъв случай не бих казала, че това се дължи на зависимост към технологиите. Просто това е ежедневието днес и ние трябва да свикнем с него. Кой знае? След време телефоните може да ни писнат и да разчитаме само на реалния контакт или пък телепатията.

Според теб как би се намалила агресията, както в училище, така и във виртуалното пространство?

-Много често агресорите също страдат или имат не по-малка травма от тази, която причиняват. Това са хора, които, когато са усещали болка, не са имали на кого да споделят. В последствие тази болка се е превърнала в агресия към околния свят. Смятам, че когато децата имат сигурна фигура, към която могат да се обърнат без изключения и на която имат доверие, агресията сама ще намалее.

-Много благодаря за това полезно и интересно интервю!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s