Лияна Балканска, наш кореспондент за Русе
Разговор с момиче, използващо силата на поезията – изкуството да кажеш много, да разказваш истории, в които чувствата и мислите са главни герои, докато всъщност използваш съвсем малко думи. Цвета, също като името си, е глътка свежест и красота – естествена и честна, дотолкова, че всички нейни читатели да си представяме отминали и предстоящи събития, докато четем творбите й. Дотолкова, че да ни е лесно да „влезем в обувките й“. Разговор за момичето зад стиховете, вдъхновението и емоциите. Разговор с Цвета Тодорова.
–Запознай ни със себе си – момичето зад всичките думи, така че да се докоснем до твоите мечти и интереси, вярвания и цели.
–Казвам се Цвета и съм на 24г., родом от Русе, завърших средното си образование в един от най-красивите градове в България – Велико Търново, където се връщам всеки път с голямо нетърпение. В момента живея и уча в гр. София в НБУ.
Публикувам стиховете си в интернет от 12 годишна, като не съм и предполагала, че до ден днешен ще го правя със същата страст.
Бих казала, че съм затворен човек, макар и да споделям най-личните си мисли онлайн. Обожавам да стоя вкъщи, да чета някоя книга или да играя “не се сърди човече” с приятеля ми.
–Помисли си за деня, в който пишеш първата си творба – Какво се случва, как се чувстваш, та да “хванеш молива” и да започнеш да редиш думите?
–Денят, в който започнах да пиша, беше малко след като загубих един от най-важните хора в живота си. Исках да споделя емоциите си, но не знаех как, и точно тогава беше моментът, когато поезията ме намери.
Бях объркана, тъжна, гневна и си задавах въпроси, на които нямаше как да получа отговори.
Писането при мен е много интересен процес, не сядам целенасочено да мисля нещо, не ми се получава така, опитвала съм. Често “пиша”, докато пътувам или слушам музика, просто хващам химикала и записвам мислите си, които след това публикувам.
Поезията е нещо много лично и ми действа успокояващо, когато хората се припознават в нещата ми, така усещам, че не съм сама.
–Вдъхновение. Една-едничка дума, а всъщност толкова могъща, дори магическа. В какво се изразява нейната магия за теб?
–Вдъхновението понякога се крие в малките неща (дори в повечето случаи). Мил жест, разходка в природата, усмивка, а дори и поглед.
Радостта и гордостта в очите на родителите ми е нещото, което виждам и искам да продължавам да виждам. Те са моето вдъхновение.
–Вече имаш една стихосбирка, а втората “От тук до края на сърцето” е от съвсем скоро в предпродажба. Какво да очакват читателите, когато за пръв път я отворят? Какво ще ги “връхлети” при разлистването на страниците?
–При втората стихосбирка съм много по-уверена, защото всеки един детайл е минал през ръцете ми. Бих казала, че съм перфекционист и искам всичко да е изпипано – от подредбата на текстовете до самия шрифт.
Този път издавам без издателството и свободата е огромна, както и отговорността, защото ако нещо се обърка, носиш вина единствено и само ти.
Надявам се читателите да открият частица от себе си между страниците.
–Успяваш ли да се възползваш от оставането вкъщи, да си по-продуктивна през социалното дистанциране? Как?
–Със сигурност! В момента голяма част от ежедневието ми е запълнено със стихосбирката, но през останалото време се отдавам на много четене и експерименти в кухнята.
–Нека завършим със съвет към всички тези, които четат интервюто, а и към онези, които ще закупят, ако вече не са, “От тук до края на сърцето”.
–Бъдете здрави, подкрепяйте българските творци и артисти и никога не спирайте да вярвате в доброто!
