Теди Манолов:“От мен винаги можете да очаквате нещо изненадващо, включително и неприятно, сиреч истината“

Интервю на Анелия Крумова

Създателят на първия в българската история графичен роман “Спартак” – Любомир Манолов, неговият син – художникът и писател Теодор Манолов, и най-прочутият български комикс артист – Евгений Йорданов, с активното съдействие на патриотичната институция Исторически парк съвсем скоро ще представят на родната публика нещо свръхамбициозно – Книга първа от илюстрованата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – серия новели и комикси, посветени на древната тракийска култура и на най-прочутия по целия свят наш национален герой. Проектът “Спартак” е стартиран още през 70-те години на миналия век – като киносценарий, но тъй като по него (Срамота!) филм не е заснет и до днес, той се превръща в сюжета на един от най-популярните комикси у нас за всички времена. Разказът в картинки “Спартак” излиза в доста съкратен вариант през 80-те години на миналия век в свръхпопулярното тогава списание “Дъга”. Оригиналният ръкопис обаче е изгубен. В наши дни синът на неговия автор го претворява, добавя към него купища нова историческа информация, фентъзи елементи, вдъхновени от митологията на траките, нови сцени, сюжетни линии и герои, след което се заема с повторното му илюстриране, оформяне и издаване. Ето какво ни каза инициаторът, съавтор и художестен директор на римейка Теодор Манолов.

Корицата новия комикс СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА на Манолов/Йорданов/Манолов и Исторически парк. Художествен директор: Теодор Манолов, илюстрация: Теодор Манолов, цвят – Теодор Манолов, Десислава Илиева, лого на поредицата – проф. Николай Младенов

-Кой е Теодор Манолов? С какво се занимава? Представете се на читателите ни.

Теодор Манолов

-Теодор Манолов е визуален артист по диплома, дизайнер по професия, илюстратор по призвание, писател и сценарист по неволя, музикант по душа, но най-вече голям фен на изкуството. Огромен фен и на класическото, и на модерното изкуство, и на конвенционалните, и на експерименталните жанрове, и на високите, и на масово популярните такива, малко нещо академист и много нещо концептуалист, хем стриктен пурист, хем радикален експерименталист, безкомпромисен традиционалист и екстремен авангардист, той е от тия луди, които се забавляват яко и с теорията, и с практиката, правят си удоволствие от работата и си превръщат ангажиментите в кеф. Той също е и от тия, дето никога не им е скучно, защото, ако им се чете книга, сядат да си я напишат сами, а им свърши батерията на плейъра, започват да композират песни наум, за да има какво да си слушат, от тия, дето играят главните роли в собствените си животи, а когато няма желаещи за масовка, се справят и с второстепенните. Сиреч е човек, роден под мегахепи звезда.

-Защо избрахте мисията да пишете за Спартак?

-Тая мисия ми дойде по наследство от тате. Баща ми, писателят Любомир Манолов, е творецът, който върна единствения български “супермен” (при това реална историческа личност) под светлината на прожекторите в родната поп култура още в годините на “зрелия” соц. Той се мъчи десетилетия наред да реабилитира Спартак в пантеона на най-великите фигури от нашата история и да го легитимира сред най-знаковите персонажи в нашата литература, да го превърне в “запазена марка” на българския дух и в лого на културно-историческото ни богатство. И успя! Ама наполовина, щото доста му пречиха – и конкуренти, и идеологически цензори. Навремето ни учеха, че между поколенията следва да има приемственост, за да се консервират традициите и да се надгражда прогресът. Затова, когато на тате му омръзна да скача срещу вятърни мелници, аз поех щафетата и продължих нататък. Това е, така да се каже, официалната част. Тя е проста за разбиране, а другата е още по-проста: Светна ми каква хем народополезна, хем комерсиална “жила” е напипал Манолов-Старши и колко добре се е ориентирал навремето и в културната, и в пазарната ситуация, какъв великолепен разказ е нахвърлял и каква епична сага е проектирал. Щеше да е хипертъпо, като негов най-близък родственик, да разполагам с правата върху неговото жестоко произведение и да го зарежа на произвола на забравата. (Човекът е жив и здрав, да го пази Господ, да не си помислите нещо! Просто е възрастен и вече не му се занимава, уморен е от Спартак и дългогодишната битка в негово име и под неговото знаме.)

– Казвате, че Спартак не е особено тачен в родината ни. Защо според Вас се случва това?

-Глупостта е един от най-необяснимите феномени на природата, тъй че не бих могъл да отговоря научно обосновано. Масово се смята, че Спартак не е наш герой. Той, викат, не бил българин, а тракиец, рожба на етнос, ужким ситуиран по нашите земи, но с който, ама и работа, нямаме нищо общо. Становището на много наши сънародници е, че дори във вените ни да тече и тракийска кръв, ние всъщност сме потомци много повече на някакви люде, дошли от Далечния изток, или пък на т. нар. славянски народи. Позволявам си да нарека подобна национална доктрина, подобна народопсихология недалновидна и нецелесъобразна. Глупаво е човек да отхвъля това, с което би могъл да се гордее, глупаво е да зачеркнем нашите патриарси и да се отричаме от бащите на нацията ни, за да сме уж “исторически обективни”. Съвременните македонци например, колкото и да е спорно, че са преки наследници на древните македони, не са луди да се откажат от най-прочутия си герой – най-могъщия базилевс на античния свят Александър Велики, да спрат да се бият в гърди и да се асоциират с него, да се дистанцират от историческите му приноси. Съвременните гърци, казват, нямали много голямо родство с древните елини, ала не са луди да скъсат връзката си с великата им цивилизация и нейното грандиозно културно наследство.

23 – Страница от новия комикс СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА на Манолов/Йорданов/Манолов и Исторически парк. Художествен директор: Теодор Манолов, илюстрации: Теодор Манолов, Евгениий Йорданов, цвят – Теодор Манолов, Станислав Вълканов, Десислава Илиева

-Има ли още герои, на които според вас не се обръща достатъчно внимание?

-В реда на мисли на предидущия отговор, естествено! Не смея и не мога да давам акъл на историците, но в българското изкуство и литература, да не говорим пък за киното и театъра ни, все още всички тракийски владетели, мислители, лекари, учени и герои са пълни маргинали. Защо няма филми, постановки, анимации, компютърни игри, телевизионни сериали и достатъчно книги за Спартак, Орфей, Залмоксис, Тамирис, Евмолп, Езоп, Херодик, Севт, Терес, Ситалк, Вологез, Буребиста и стотици други наши предшественици, живели по тая земя, която тъпчем днеска, но положили темелите на цялата европейска цивилизация? Хората на запад направиха един сериал за викингите и той стана световен хит. Холивуд снима епични ленти по историята и митологията на Древна Елада, Египет, шумеро-акадската цивилизация, а произведенията с тема Древен Рим са милиони и печелят милиарди от Аляска до Япония. Американците имат държава и история от двеста години, но взеха миналото и митовете на света и ги превърнаха в огромна развлекателна индустрия. А ние – българите – имаме наготово, в законно наследство нещо велико, феноменално – траките, една от най-древните култури, и им обръщаме гръб като на нещо досадно и безполезно.

Как би се чувствал Спартак по време на пандемията, в която се намираме ние в момента? Как би действал?

-Не мога да се поставя “в обувките” на “историческия” Спартак, тъй като за него изследователите разполагат с извънредно малко точни сведения. Но съм проучил добре Спартак от книгите, комиксите, филмите и въобще изкуствата. Различните автори от различни части на света го описват на когото както му дойде, но в пресъздадените от тях негови “личностни храктристики” често присъстват едни константни, универсални качества и достойнства. На първо място, Спартак в романите и лентите е стопроцентово дисциплиниран човек, олицетворение на желязната воля и бетонната безкомпромисност. А фигура с подобен характер би спазвала нормите и законите, независимо от това дали са институирани от самата нея, или от другиго. Но кои порядки и канони би съблюдавал, при положение че всъщност е разрушил нацяло реда в най-огромната и развита държава по негово време? Тук идва втората “комплексна добродетел” на “литературния” Спартак – за него нищо не стои по-високо от правото на съществуване, свобода и добруване на ВСИЧКИ човешки същества, независимо от социалния им статус, народността им, религията им, пола им. За Спартак нищо не е съизмеримо с ценността на живота, затова той е пожертвал самия себе си в името на тези неща. И нещо трето – той винаги се е вслушвал в гласа и волята на предвожданите от него люде, бил е консенсусен и справедлив военачалник, а не тиран! Всичко това не съм го измислил аз, а десетки белетристи и драматурзи от миналото и настоящето! По тая причина смятам, че той би спазвал неотклонно рестрикциите и мерките при всяко извънредно положение (тъй като целият му живот е едно извънредно военно положение), което е установено в защита на хората и тяхното оцеляване.

26 – Страница от новия комикс СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА на Манолов/Йорданов/Манолов и Исторически парк. Художествен директор: Теодор Манолов, илюстрации: Теодор Манолов, цвят – Иван Домузчиев

-А вие как се чувствате? Какво правите по време на домашната изолация?

-Основно две неща. Започвам с негативото – дразня се безумно и гледам всячески да противостоя на безотговорността и нобмислените изказвания и действия на някои прослойки, на желанието им да клатят точно в такъв момент лодката, в която сме всички, включително и те самите. Но “убивам времето” и с позитивни активности – довършвам Първа книга от поредицата СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА. Тя отдавна излиза като своеобразен седмичен “подлистник” в сайта Алтернатив прес, но скоро ще се появи и на хартиен носител – в извънредно трудно и неясно време, тъкмо такова, в каквото е действал нейният главен герой. Надявам се, че животът му, за който разказвам, ще даде на неориентираните и заблудените светъл пример за нравственост, дисциплина и перманентна мисъл за ближния.

29 – Страница от новия комикс СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА на Манолов/Йорданов/Манолов и Исторически парк. Художествен директор: Теодор Манолов, илюстрации: Теодор Манолов, цвят – Шон Лий, Теодор Манолов

-Какво друго да очакваме от Вас оттук нататък…?

-Сюрпризи, естествено! От мен винаги можете да очаквате нещо изненадващо, включително и неприятно, сиреч истината, само да е живот и здраве. Ако корпусът за приключенията на Спартак има успех, очаквайте още много опуси от него, както и съпътстващи събития. Само един жокер – подготвям изложба с произведения по темата на художници от цял свят. Няма да повярвате, но извънредно много илюстратори и живописци от всички краища на земното кълбо пожелаха да се включат в проекта ми. Удивително е, че хора на изкуството от твърде чужди на културата ни етноси и страни рисуват Спартак, всеки посвоему – артисти от Индонезия, Бразилия, САЩ, Сингапур и от къде ли още не рисуват по книгата на българки автори! Това е страхотен фън! Иначе, вън от тоя проект, с моите съавтори – тате и Евгени, подготвяме и още нещо сензационно – продължение на друга култова серия комикси от близкото минало – “Елемаг, воинът на цезар Тервел”.

31 – Страница от новия комикс СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА на Манолов/Йорданов/Манолов и Исторически парк. Художествен директор: Теодор Манолов, илюстрации: Теодор Манолов, Eми Утрера, цвят – Фрунзе Бабаханян, Теодор Манолов

-Има ли нужда обществото ни сега от хора като Спартак?

-Всяко общество винаги е имало нужда от подобни “свръххора” – борци за човешки свободи, провидци на нови социални подредби, визионери на нови екзистенциални перспективи, рушители на вековни мрачни порочни трендове и практики, креатори на нови учения за Вселената и мястото ни в нея. Затова и те са се превърнали в ЛЕГЕНДИ. Затова и някои от тях като Иисус и Мохамед са станали подир смърта си средоточия на цели култове и ключови персонажи в цели религии. Затова и Спартак, живял две хиляди години преди нас, ще остане много хиляди години след нас в световната памет, докато ние – недостойните за безсмъртието, ще си заминем безследно. Затова и отново се връщам на темата за “официалното признаване” на Спартак от страна на българското изкуство, а чрез него и от българския народ. Да не изкореняваме дървото, на чийто клон сме седнали!

-Какво си пожелава Теди Манолов?

-Аз каквото си пожелая, гледам да си го свърша. Затова си пожелавам все да е така. А на вас пожелавам да изпитате удоволствие, трепет и национална гордост от моята, на тате и Евгени творба, да сте живи и здрави, да си носите маските, да си миете ръцете и да си седите на задника, а когато ви втръсне от тия адски “трудности”, да отворите СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА и да стоплите, че цивилизацията ни е минала през много по-катастрофални времена от днешното и е наситена с много по-злощастни съдби, но е излъчила и хора, посрещнали въпросните изпитания в много по-възвишена атараксия и реагирали на лото с много по-конструктивна мъдрост!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s