Павел: „Ние искаме хората да знаят, че в България има млади и талантливи изпълнители в рок музиката“

Интервю на Кристина Ивайлова

Ще те помоля да ни се представиш.

-Привет на всички, казвам се Павел Иванов, на 23 години, родом съм от град Ловеч, но последните 4-5 години животът ми се премести в София. Завършил съм ПГМЕТ –Ловеч, а в момента съм на крачка от завършването на ТУ София. Докато живеех в Ловеч се изживявах по сцените като хип-хоп танцьор, работех също така като DJв местен клуб.

-От кога се занимаваш с музика и защо точно в този стил?

-Около 5 години пусках музика по заведения в Ловеч и околността, но от както се преместих в София, там започнах работа (преди 3 години) като DJ в Караоке Бар и считам това за по-сериозното ми начало с вокалните изяви. Аз не съм много добър певец и никога не съм мислел, че ще намеря призвание сред „Скрийминг“ вокалите. Спомням си, като бях малък, около 9-10- годишен, се запалих много по групата Linkin Park и по-конкретно се възхищавах страшно много на вокалиста им Честър Бенингтън (За съжаление вече не е сред живите..) и вкъщи като оставах сам, доста си куфеех на тяхната музика. Не съм вярвал, че ще успея някога да усвоя тази вокална техника! В крайна сметка, попаднах в подходящата среда, срещнах подходящите хора, в точното време, с малко насоки и леки премеждия с гърлото се получиха нещата.

-Какво за теб е любовта и колко по скалата до десет ще оцениш любовта си към музиката, амбицията и истинското творчество?

-Любовта към музиката няма мерна единица, всеки носи в себе си музиката, независимо под каква форма! Но все пак, ако трябва да оценя до десет, ще кажа 10, защото музиката е моят живот (колкото и клиширано да звучи). Трябва да ти призная, че колкото повече хора харесват това, което правиш, толкова повече амбицията в теб расте.

Ще ни разкажеш ли малко за срещата си с Мартин?

-Ето това вече е интересна история! За първи път се запознах с него преди около 2 години и половина. Бях на работа в Караоке бара, Мартин дойде, поръча си песен и я изпя прекрасно. Малко след това същата вечер, аз му предложих да изпеем заедно на Linkin Park –In The End. Марти се съгласи, изпяхме песента и забелязах, че нашите гласове освен, че се сливат, но и се допълват. Не се забави и второто му посещение в клуба и отново пяхме заедно. И така, вече 2 години и половина сглобихме доста добри дуетни песни. Най-странното обаче е, че извън клуба не прекарвахме време заедно..до сега! След първото ни представяне в „Гласът на България“, събрахме група с името Last Minute Existenceи започнахме екипното сработване. За съжаление, по стечение на обстоятелствата с пандемията, в момента не работим много заедно, но скоро пак ще се съберем.

-Как решихте да участвате в „Гласът на България“?

-Както сигурно се досещате, идеята се роди в една от поредните вечери в заведението. Подметнах му го на шега, но той се съгласи, обмислихме го и се записахме за кастинг. Така започна и магията.

Имате ли някого до себе си, в личен план? Подкрепя ли ви?

-Имам приятелка, с която сме във връзка и аз много си я обичам. Подкрепя ме много и винаги е насреща! Марти се намира в същото положение.

Какво е усещането на сцената, когато сте на сцената, без значение мястото?

-Бил съм на много сцени в Ловеч, Троян и други градове, бил съм на сцената на „България Търси Талант“ през 2016 на полуфинал, в момента сме на сцената на „Гласът На България“. Трябва да ти кажа, че усещането е неописуемо и е без значение от мястото! За да накараш хората да почувстват, това което представяш, ти трябва да го изживееш с тях! Обичам да изживявам присъствието си на сцената с хората, а щом хората го изживеят с мен, значи съм си свършил работата добре!

Иван Лечев предварително ли си бяхте избрали за ментор или решавахте на момента?

-В интерес на истината, чак като ни свърши песента видяхме, че сме обърнали и четирите стола. Имахме доста колебания, дали да отидем при Графа или Лечев, Марти настояваше да изберем Камелия, аз му казах, че съм объркан вече и не знам какво да правим, но на сцената решихме това да бъде Иван Лечев, а причината е очевадна –заради рок музиката.

Какво очаквате сега, след като не той е ваш ментор?

-„Момчета, имате голям фен в мое лице“ –бяха думите на Иван Лечев след края на двубоя. Очакваме това да остане и след изпълнението ни в отбор „Камелия“. Ха-ха, разбира се, че ако имаме личен концерт, ще го поканим.

Мислите ли, че ще се сработите с Камелия и ще ви донесе успех?

-Камелия е страхотен човек и умее да предразполага хората. Въпреки силната конкуренция и в нейния отбор, мисля че ще успеем да се сработим с нея и това ще ни донесе успех.

-На какво сте готови, за да спечелите и важна ли е толкова победата, колкото преживяването?

-Победата не е важна, ние искаме просто да стигнем до финал. Искаме хората да ни забележат, искаме хората да знаят, че има млади талантливи изпълнители в рок музиката. Идеята ни за участие е да излезем на голяма сцена и да бъдем забелязани (пожелавам си да ни забележат и не само от България, а и от цял свят).

Приемате ли „кражбата“ на поп фолк певицата като компромис към прогресивната музика като рока и метъла?

-Нека не забравяме, че Камелия е фен на Metallica. Това, че сме откраднати от поп-фолк изпълнителка, не означава, че ще пеем поп-фолк. Но може пък да се получи интересна колаборация.

-Ако ти предложат бурна реализация с поп фолк и тихо творене с китарата, което може да покажеш в някой задимен бар, какво ще предпочетеш?

-Предпочитам задименото барче, повече ми е по вкуса и желанието. Но ако ми предложат бурна реализация на сцени с рок музика.. Хе-хе, няма и да се замислям !

Какво е мнението ти за музикалния вкус на младите?

-В кръга на шегата, с вокалиста на група Ellysium, често се шегуваме, че „Всеки има право на лош вкус“. Истината е, че всички хора сме различни, именно затова имаме и различни стилове в музиката! Обаче не обичам, когато хора от друг стил, хвърлят негативни коментари върху друг стил, само защото не го разбират! Но както казах, всички сме различни.

-Мислиш ли, че музиката е стигнала своя епогей до 90 години и сега е само реплика на силните времена, и тя няма повече развитие?

-Хмм, това е доста интересен въпрос! Аз бих добавил, че имаме доста песнив рок и метъл музиката до 2009 г., които след време ще са евъргрийни. Не бих определил като реплика, а по-скоро като съвременна музика. Времето се мени, поколенията също и според мен, спрямо поколенията се мени и стила на музиката. Забелязвам как всичко става все по-електронно и се набляга на комерсиалната музика. Естествено имаме и доста добри български рок групи, които се придържат към старото с елементи на съвременното и се получава доста добре!

Какво ще пожелаете на читателите ни?

-На първо място им пожелавам да бъдат здрави и щастливи! Да слушат повече музика и естествено да следят и подкрепят Павел и Мартин в „Гласът на България“! Благодарности на екипа!Поздрави, Павел Иванов!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s