Христеан Георгиев за пътя от програмирането към поезията

Един разговор на репортера ни за Ловеч Кристина Ивайлова с младото дарование Христеан Георгиев

-Ще те помоля да се представиш на читателите ни.

-Здравейте! Казвам се Христеан и съм на 19 години. Роден съм в ловешкото село Врабево, но съм живял на доста места. Учил съм в компютърната гимназия в Правец и завърших през 2019 г. В момента съм на пауза, заради текущото положение –нито работя, нито уча, (нито пиша особено много), но се надявам, че след като приключи всичко това, отново ще се преместя в някой град, за да работя, да събирам пари за образованието си, а и за да започна отново да творя по-продуктивно и качествено; монотонното ежедневие като това на село, определено не предразполага създаването на изкуство, а и отдавна съм се убедил, че не мога да живея в по-малко населено място. Занимавам се с поезия вече от около година, но от 2020 г. определено започнах да пиша по-зряло и оригинално. Мисля, че стихотворенията ми ще стават все по-добри в бъдеще и нямам намерение скоро да се отказвам.

Има ли определени писатели, които те вдъхновяват и защо точно тяхното творчество?

-Най-четените ми поети са Есенин, Вапцаров, Гео Милев и Маяковски, въпреки че Есенин определено ми е любим -и като поет, и като личност. Интересът ми към поезията тръгна, след като прочетох неговото „Ти неме обичаш“. Стихотворенията му не са сложни и тежки за четене, но много смислени и истински. Няколко месеца по-късно, в доста тежък период от живота ми, започнах да го чета по-подробно и в близките седмици написах първото си завършено стихотворение -„Цветове“. Макар и стиловете ни на писане да се различават, имаме страшно много общи черти, преживявания, а и двамата сме от село. За основни вдъхновения, не мога да пропусна и групата „The 1975“. Текстовете им могат да се сметнат за поезия и обсъждат важни, актуални теми (по доста интелигентен начин) като днешните проблеми на обществото и света, човешките взаимоотношения в ерата на интернета зависимостите ни, и т.н. Да отговоря накратко, Есенин и The 1975 са ми оказали най-голямо влияние на работата досега.

Ще ни разкажеш ли как те спаси поезията?

-В гореспоменатия тежък период, наистина бях на дъното. Затова си отвличах вниманието с филми, сериали и поезия. Тя ме караше да се чувствам добре и ми показваше, че не съм единственият с подобни проблеми. Не се чувствах толкова сам, макар и да четях неща, написани от хора, които не са на този свят вече стотина години. И в един момент реших, че и аз искам да помогна на някого по такъв начин. Започнах да пиша някакви странни неща в тетрадката си и в един момент ме удари вдъхновението. За 15-тина минути написах първото си стихотворение, което всъщност все още много харесвам. Оттогава поезията ми е, освен хоби и удоволствие, вид терапия, а и нещо, с което се чувствам полезен на хората. Наистина съм щастлив, че намерих призванието си.

***

И не чувствам тъга,

породена от

хипотетично,

техническата

фактичност,

че бъдещето може и да не е светло.

Не,

не чувствам тъга

от това,

че всичко може и да бъде баш така,

както винаги съм се страхувал да е.

Знам,

животът е море –

дълбокото все някога свършва,

остави се на надеждата да те поддържа,

защото дали ще останеш над водата,

зависи единствено от това,

колко е лека нагласата ти.

Творба на Христеан Георгиев

„Бели сенки иззад черни хора,

безмилостно напомнят, че трябва ни опора,

в обществото наше –идеалът ни е жалък –

понякога угасваш, а си носел пламък.“

Цитат от първото му стихотворение

Смяташ ли, че тази дарба избира нас, а не ние нея?

-Това е доста добър въпрос, на който могат да се дадат всевъзможни отговори, зависейки от гледната точка и вярванията на човек. Аз гледам, по-скоро, социологически и психологически на нещата, така че си мисля, че заобикалящата те среда, културата, до която имаш допир, образованието ти –те са решаващите фактори, поне за поезията. Отскоро не изключвам идеята за Бог, свръхестественото и т.н, но все още съм скептичен, спрямо тези неща и предпочитам да се уповавам на науката, и фактите. Не знам дали съм избран; знам, че сам избрах да се науча на това нещо и като човек с богата култура, и усет за изкуство, някак си, започна да ми се получава.

акви са плановете ти за бъдещето и включват ли поезията, тъй като сме наясно, че ти вървят езиците?

–Аз съм много променлив човек и постоянно се увличам в нови занимания, затова ми е малко трудно да мисля за далечното бъдеще. Все още дори не зная какво искам да уча. Мислил съм социология, национална сигурност, хотелски мениджмънт, а последно време обмислям и журналистика. След два месеца сигурно ще е нещо друго. Но съм почти сигурен, че искам да уча във Франция, затова и съм започнал сам да уча френски. Не ми е особено труден, понеже има доста сходства с английския и учудващо, българския. Когато приключа с образованието си, може би ще остана в същата държава за известно време, но честно казано, не ми се иска да се задържам на едно място за много дълго. Мечтата ми е да обиколя света, дори държавите, които не са най-привлекателните туристически дестинации. Просто искам да видя всичко. Относно поезията,едва ли някога ще си изкарвам хляба единствено с нея, но докато ми се пише, ще пиша. Засега ми е голяма страст и нямам намерение да я оставям.

Какъв съвет ще дадеш на по-младите?

-Не съм човек, който трябва да дава съвети, поне на този етап. „Бъдете себе си“ е най-удачно и аз самия живея на този принцип. Ще бъдете много по-щастливи ако не се изменяте, заради даден човек или компания. Просто бъдете добри хора и вярвайте себе си и във възможностите си. Останалото е лесно.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s