Фотографът Ангел Захаринов:“Не обичам усмивките в кадър“

Въпросите зададе Лияна Балканска, наш репортер за Русе

Почти винаги обръщаме по-голямо внимание на моделите, но има едно име, което ни напомня, че човекът зад камерата е също толкова важен, а понякога дори и повече. Име на момче, което още през детските години е връхлетяно от „коледното чудо“. И момчето хваща фотоапарата. И до днес не го пуска. В неговото творчество очите разказват истории, отварят врата към душата на техния притежател, дават достъп тихо да се разгледа в нея, но не и да се влиза. Момчето, за което фотографията е дала „всичко“ е Ангел Захаринов.

Опиши се по начин, който да доближи читателя максимално до теб – единственото правило е да използваш или една снимка, само три думи, или двете заедно.

-Защото всичко при мен се случва много бързо, точно като светкавиците. Някои от нещата се задържат, други изчезват също толкова бързо. За щастие, вдъхновението и мотивацията за развитие не изчезват.

Първата ти публикация е от преди малко повече от три години. А извън Инстаграм – кога се зароди в теб любовта към фотографията? Разкажи ни за първите стъпки, какво те накара да продължиш да се развиваш и да изпитваш необходимост да си с фотоапарата?

Много хубав въпрос! Любовта ми към фотографията се зароди много преди Инстаграм да е популярен. Спомням си как много обичах да снимам цветовете на небето и интересните форми на облаците, огрени от слънцето, всичко реално тръгна от там. После преоткрих това, че мога да снимам портрети и често осъществявах идеите си с приятели от детството.

Майка ми е разказвала, как е видяла нещо в мен на една Коледа, когато съм искал да снимам елхата, но не по обикновен начин, а съм легнал на земята, за да хвана най-хубавия ъгъл.

Има една особеност в снимките ти, нещото, което навярно на всички им въздейства най-много – очите. Даже не самите очи, а по-скоро погледите, които изглеждат сякаш говорят. Можеш ли да обясниш, как успяваш да създадеш този ефект?

Безспорно страстта ми е в близките портрети. Любовта ми към портретите и женската красота е много голяма. Точно любовта към това се поражда от там, че очите разказват истории без думи. Можеш да изразиш силна емоция просто в един кадър, съдържащ очи.

А колкото до ефекта, дори не е нужно да казвам на модела каква емоция да придаде в кадъра, случва се като магия. Разбира се и обработката помага след това, но за да стане добър кадър, кадърът ти преди това трябва да е “жив”.

А как ще обясниш липсата на усмивки?

Усмивките са красиви, но не са за моите кадри. Предпочитам да покажа пълната красота от чертите на моделите си, а когато са усмихнати, кривят чертите си.

А по просто казано, не обичам усмихнати кадри.

Често питаш последователите си за любим кадър, като отговорите винаги са доста различни. Сега е моментът да отговориш на този въпрос и да ни кажеш защо?

Труден въпрос! Всеки портрет, който някога съм споделил в социалните мрежи, ми е любим. Подбирам много какво споделям. Извън това, много често не харесвам работата си изобщо. Винаги намирам кусури и съжалявам, че не съм ги видял преди да съм ги споделил с аудиторията си, но точно в тези моменти научавам най-много неща и просперирам.

Ако можеш с една дума да опишеш всичко това, което фотографията ти е дала за тези години, каква би била тя? Защо?

Всичко. Защото ми помогна да бъда социален, да бъда свободен и да изразявам себе си така, както искам. Даде ми всички хора, които ме подкрепят и ценят изкуството ми. Всичко, от което се нуждая в момента.

А как се виждаш след още десетина години?

Аз съм голям мечтател. Винаги си представям някакви неща и си поставям високи цели, но предпочитам да оставя това за себе си. Само мога да кажа, че искам да успея в това, с което съм се захванал и ще работя здраво, за да го постигна.

Знаейки, че това е последният въпрос, ти давам цялата свобода да кажеш каквото искаш на читателите ни. Съвет, цитат, една – едничка дума. Всичко, което си пожелаеш.

Ценете и обичайте себе си каквито сте. Мечтайте, експериментирайте и обичайте.

ГАЛЕРИЯ:

автор:Ангел Захаринов

Един коментар към “Фотографът Ангел Захаринов:“Не обичам усмивките в кадър“

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s