Пламен Де ла Бона – от Кърджали до Холивуд

Интервю на Анелия Крумова, зам.главен редактор

Пламен Бонев, още известен като Пламен Де ла Бона е един от най-интересните хора, с които работата ме е срещала. Впечатляващ глас, приключенски дух и позитивен ум. Изненадата в разговора ни дойде тогава, когато разбрахме, че и двамата сме възпитаници на едно и също училище, а именно Средно училище „Петко Рачов Славейков“ в град Кърджали. Учителят ни по музика също е един и същ, но аз така и не съм се научила да пея, а той покорява света с гласа си. Стига до четвъртфинал в „Гласът на Финландия“ , а сега взриви и сцената на „Гласът на България“. През изминалите 20 години Де ла Бона живее в чужбина и се снима в много холивудски продукции. Партнира си с имена като Ръсел Кроу, Наоми Уотс, Венсан Касел, Виго Мортенсен и много други. Пее и на кораби в Скандинавските страни. За първите му музикални стъпки в Кърджали и за работата му по целия свят ни разказва самият Пламен Бонев!

Professional Photography by (Nikolay Pandev)

-Пламен Бонев или още Де ла Бона – от къде идва този интересен прякор?

-Така ми казваха всички още когато бях малък, когато учих в Кърджали. И реших да го използвам, защото аз съм свързан с миналото. А и мисля, че звучи добре.

Random Photo

А любовта, страстта към музиката , те от къде идват?

-Аз започнах да се занимавам с музика още на 11-годишна възраст. Бях солист в училищния хор – в „Петко Рачов Славейков“. Първата ми учителка по музика там беше госпожа Илиева, а след нея ми преподаваше Кирил Кирев. Той се погрижи за израстването ми. Пях на различни мероприятия в Кърджали. Много значимо ще е за мен той да разбере, че участвам в „Гласът на България“, защото той има наистина голям принос в моята кариера. Създаваше синбеците на различни парчета. Спомням си, че пяхме Let it be на Бийтълс, песни нa Кирил Ампов. Искам да се свържа с него и да му благодаря. Предполагам, че ще го зарадвам.

Professional Photo By Nikolay Pandev

Така направих първите си стъпки в музиката – в „Петко Рачов Славейков“. След това ме взеха в една кърджалийска банда, свирихме в едно мазе. А когато бях на 15 години, вече бях приет в Електрониката, с приятели от Езиковата гимназия си направихме група -“Break down in the head” се казваше. Тогавашният Центърът за работа с деца ни подкрепяше, осигуриха ни стая за репетиране, имахме изяви по различни фестивали в България. По-късно влязохх в казармата, а след нея се преместих в Пловдив, учих Аграрна икономика, но така и не станах икономист. Тогава учих нещо, просто за да съм в Пловдив. А през това време група „Диалог“ ми предложиха да им стана вокал. Това беше страхотна банда, всичко се получаваше много добре, звучеше много добре. Сегашният най-известен китарист в България, най-търсеният – Ангел Дюлгеров, който работи с Лили Иванова, с Любо, основен китарист е в „Гласът на България“, та той беше китарист на „Диалог“. Бяхме доста готина пловдивска банда, обикаляхме из България, печелихме на различни фестивали – в Разлог, в Русе. Но през 2000 година аз и Георги – основното звено на Диалог, решихме да заминем за Лондон. И оттогава живея в чужбина, ето вече сме 2020 – 20 години.

Picture: Hollywood, California

И през тези 20 години нещата при теб се развиват много интересно и динамично. Първо стигаш до четвъртфинал в „Гласът на Финландия“, а сега участваш и в „Гласът на България“. Какво е различното между сцената там и сцената тук?

Film Photo (The Green Zone) Matt Damon, Ed Harris

-Основната разлика е в емоцията. Сега съм си вкъщи, в България. И по съвсем различен начин ги изживявам нещата, най-напред откъм личностен план. Тук съм по-притеснен, по-нервно ми е. А съм бил цял живот на сцена.

Picture: Филмова снимка: Kick Ass 2

Повече предпочитам „Гласът на България“, други са емоциите, хората са по-експресивни, журито също. И това идва от нашия южняшки манталитет. Северняците във Финландия, в Швеция са малко по-въздържани. Но пък там се инвестират повече пари в предаването. Има някои основни разлики в условията. Там например има шофьори, настаняват те в хотел, грижат се за теб. Тук не се прави с толкова средства, но въпреки това се получава добре. В „Гласът на България“ са най-големите професионалисти.

Какви са очакванията ти оттук нататък в предаването?

-Оттук нататък аз се надявам да спечеля „Гласът на България“. Това е моята цел. След което имам други музикални планове занапред. Искам да отида до Лос Анджелис, до Калифорния, където живее брат ми. Той се занимава със заснемане на филми, с фотография. Искам да направим съвместен проект, да снимам клип в Америка. Отделно искам да издам нова морска песен и да снимам клип към нея с режисьора Васил Къркеланов. Имам разни планове. Аз съм учил и актьорско майсторство в Лондон и съм снимал доста продукции там. Така че се надявам и в някой български сериал да се снимам скоро.

Сценична Професионална Фотография(Москва Русия, Клуб „The Artist“)

Точно към актьорската ти кариера исках да насоча следващия въпрос. Ти си работил с големи холивудски имена. Как се работи с такива звезди?

-Ами, професионално! Като на нормална работа, просто отиваш и работиш. Ще ти разкажа една интересна история с Ръсел Кроу. Снимахме филма „Робин Худ“ и на една от гримьорките й се счупи колата. Ръсел Кроу беше в лошо настроение, понеже тя закъсняваше и се чудеше как може такова непрофесионално отношение, как може да закъснява, а ние да сме тук по график. Беше се изказал нещо, явно беше станал накриво. И по повод неговите думи тя отвърнала, че на него му е лесно като взима по един милион на филм, а тя с нейната заплата не можела да си позволи нова кола и нормално било да й се счупи бричката…Но Ръсел Кроу разбрал тя какво е казала и се почувствал гадно, отишъл при нея с една пачка пари, не знам точно колко, и ги оставил в знак на извинение, за да си купи тя нова кола. Представяш ли си какъв човек? Ей такива са – ерудирани. Том Крус също е абсолютно готин пич. Работих с него като снимахме „Мисията невъзможна 5“. Аз там бях масовка, не някой от главните, но бях с него през целия снимачен период. Той като дойдеше и озаряваше всичко, много е младолик. Мат Деймън също има изключително излъчване и е много добър. С него работих на снимките на филма „Зелена Зона“. С всички се работи готино, разговорите с тях са готини.

Film Photo (The Centurion)

Имаше един филм „Източни обещания“, в него играеха Наоми Уотс, Венсан Касел – мъжът на Моника Белучи, Виго Мортенсен, те бяха главните герои. Във филма се разказваше за руската мафия, режисьор е Дейвид Кронънбърг. Снимахме в един ресторант и тогава се запознах със Силвена Роу, която сега е в „Мастър Шеф“. Гледах шоуто, когато се прибрах в България и се замислих от къде я познавам, тогава се сетих, че тя отговаряше за дизайна на масите, за храната в този ресторант от филма. Силвена каза, че и тя е българка, доста работихме заедно, говорихме си. Но минаха много години оттогава.

Сега пак ще се върна към музиката. Пял си на кораби в Скандинавските държави. Каква е тръпката да пееш на кораб, а не на обикновена сцена?

-Самата сцена е много голяма и много професионална. Има си отделен човек за осветление, отделен човек за звук. Концертна си е обстановката, нищо че си на кораб. Дори трудно се намира толкова професионална сцена на сушата. Всичко е оборудвано, направено. А най-хубавото е, че пътуваш много, виждаш различни градове. Ходим на кафе в Стокхолм, караме велосипеди там. После отиваме в Хелзинки, пием кафе и там, обядваме. Аз съм работил и в Норвегия, и в Дания, много обикалях. Обичах да тичам, да спортувам, да разглеждам градовете. В Русия съм пял, в Испания, в Италия също. Музиката ми е позволила да видя много места в света. А и любимите ми неща са да пътувам, да имам приятели от цял свят, да опитвам различни ястия, да разглеждам храмове, да се запознавам с нови култури. След „Гласът на България“ едно от първите неща, които ще направя е да отида на море. Дано да мине тази карантина. След това ще отида в Америка – в Лос Анджелис. Там се зареждам много, имам много приятели. Миналата зима бях в Тайланд, а тази зима, ако намеря един свободен месец, ще отида пак там.

Kensington Roof Gardens(Owned by Richard Branson) with the band „The Mighty Troubadours“

-Човек на пътешествията значи. Аз ти казах, че и на мен ми преподаваше твоя учител – Кирил Кирев. И той все ни насърчаваше да се научим да пеем, за да пеем на кораби. Аз така и не се научих да пея, но ти си го послушал и ето…

Film Photo (The Bill)

-Ха-ха. Не знам дали корабите са критерият за постижение. Сега в момента не искам да работя на кораб, но преди 5 години това беше мечтаната работа за мен. Всяко нещо е според времето си. Всяка ситуация си има трайност, трайността минава, след което идва нещо друго. Човек трябва да изживява различни неща. Но аз пожелавам на всеки музикант да опита работата на кораб поне веднъж през живота си. Има много купони там, срещаш се с хора от цял свят, създаваш приятелства, забъркваш се в готини приключения. Доста неща съм изживял на корабите. Хубаво нещо е. Човек може да пътува. Можеш да се качиш на кораб, да видиш Ямайка или Карибските острови, ако щеш. С музиката можеш да отидеш на всяка една точка по света. Това е най-хубавото нещо на моята професия. Но като всяка професия си има и недостатъци. Ако искаш да имаш семейство, с този приключенски дух малко се усложняват нещата. Но когато са още млади, съветвам всички да пътуват. Няма университет на света, който да те научи на толкова много неща, колкото пътуването и общуването с хора от други култури. По този начин ти се отваря съзнанието. Човек много се променя чрез пътуването. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един човек и го пожелавам на всеки. Особено в свят, в който пътуването е толкова лесно. Аз като заминах 2000-та година, беше неописуемо да можеш да пътуваш така. Тогава бяха един куп документи, молене на колене, за да може да одобрят документацията, а и пари трябваха. Беше много трудно. Сега има полети за по 100 лева. Така че съветвам всички млади хора да пътуват, да черпят от различните култури и да се връщат да внасят в България, естествено. Когато хората са отворени към света, всеки внася нови идеи и България се развива. Виж на какво музикално ниво сме в момента например. А 2000 година беше пълна трагедия. Сега имаме музикален шоубизнес, филмов шоубизнес. Има българско кино, българска музика, български формати. Виждам подобрение и съм позитивно настроен.

Дано да се развиваме още повече в бъдеще. Добре – певец, актьор. А какъв си като човек?

-Философ! Чета много книги. Искам да пиша книги. Аз си имам собствена философия в живота, която е насочена към креативно мислене, подобрение на нещата като цяло. И съм доста позитивен човек, вярвам в доброто в хората. И полагам усилия да не си цапам съзнанието с негативна информация.

rofessional Photography

Аз и целият екип на Алтернатив прес ти благодарим, че беше наш гост! Очакваме да те видим като победител в „Гласът на България“!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s