Младата рап изпълнителка Оливия Илиева: „Не може ли да има послание, кому е нужна тази пошлост?“

Интервю на Василена Джамбазова

Благодаря ти, че се съгласи да разговаряме! Би ли разказала на нашите читатели малко повече за себе си?

-И аз благодаря за предоставената възможност. Името ми е Оливия Илиева и съм рап изпълнител и писател. Уча във Висше Военноморско Училище във Варна, трети курс.

Можеш ли да ни опишеш първата си среща с поезията? Кога и как се влюби в литературата?

-Като малка обожавах да чета. Като тийнейджър преминах през творчеството на Хорхе Букай, Паулу Коелю и прочетох много фантастични романи. Срещнах се отблизо с поезията в часовете по литература и внезапно усетих как се влюбвам в нея.

Ние, от Алтернатив Прес, знаем, че ти пишеш и наскоро твоята първа книга „Нюанси мастило“ излезе от печат. Би ли ни разказала малко повече за нея? Какво те вдъхнови и как протече процесът на работа?

-Огромна гордост за мен е, че само на двадесет и една години успях да издам първата си авторска стихосбирка „Нюанси мастило“. Вдъхнови ме интереса на аудиторията към моето творчество, което за мен е най-голямото щастие. Процесът беше лек, събрах най-доброто от творчеството си в книгата. Също така, включих произведенията на три талантливи момичета, чиято мечта беше тяхното творчество да присъства в книга. Помогнах им, за да ги поощря, да продължават да пишат и да творят, защото светът има нужда от такива хора. Нуждаем се от креативност и вдъхновение, както и смисъл в думи, за да се променим към по-добро.

Оливия, ти си младо и целеустремено момиче, което се бори, за да достигне до върха. Имало ли е обаче моменти, в които ти се е искало да се откажеш?

-Страхотен въпрос. Боря се да достигна до върха, да, имам да кажа толкова много на хората… Моето желание е дори да променя по някакъв начин светът, в който живеем. Винаги съм се противопоставяла на лъжите, пошлостта, простотата, необразоваността, деморализацията и всички нисши постъпки на хората в днешно време. Именно чрез думите, творчеството и текстовете си се стремя да въздействам на хората и да им покажа правилната страна, да покажа другата гледна точка. За жалост обаче в България на този етап талантът не се цени и пътят е твърде труден. Въпреки всичко имам успехи, дори на тази крехка възраст, които ме удовлетворяват. Просто е много по-лесно да впечатлиш аудиторията с гола плът, но имам достатъчно време, за да се развивам и да давам всичко от себе си, да обърна представите на много хора за изкуството и правилното поведение на сцена. Имала съм моменти, в които съм се разкъсвала отвътре и съм си мислела, че искам да се откажа, защото много трудно и мудно са се случвали нещата при мен, но винаги съм намирала онази искра, която разпалва огъня в мен и съм продължавала с нови сили и вяра, че животът е пред мен и ще успея.

Към какво се стремиш?

-Към успех в музиката.

А в какво вярваш?

-В необятността на Вселената и силата, която нося в себе си. Вярвам и в доброто.

Ти изразяваш себе си, чрез музика и литература. Ако трябваше да избереш само едното обаче, кое би избрала?

-Би било много трудно да взема такъв избор, дано не ми се налага. Бих избрала музиката. Тя ме вдига нависоко и когато изливам душата си в текст, когато го изпея, просто се чувствам като нова, пречистена от натрупаните емоции. Обичам да редя римите върху инструментала.

Смяташ ли, че талантливите млади хора биват пренебрегвани и неоценени? Защо според теб това се случва? Комерсиализацията ли е виновна или ниския интерес към истинското изкуство?

-Абсолютно, да! Неоценени са! Неоценено е изкуството, истинското творчество. Талантът е пренебрегнат. Известните личности в България трябва да бъдат пример за подражание, а те си качват полуголи снимки в Инстаграм, говорят глупости, снимат се от салони за красота и правят музика, която няма никаква стойност. Текстовете са без никакъв смисъл. След като това се налага от музикалната индустрия и се комерсиализира поведението започва да се копира от подрастващите и така, малко по малко, се губи реалната оценка и се формират тези разбирания в младите хора. Много ме е яд, че по клубовете танцуват голи жени, че клиповете на песните са като филм за възрастни. Не може ли да бъде по-стойностно? Не може ли да има послание, кому е нужна тая пошлост? Сега читателите може да ме обвинят, че съм твърде голяма моралистка, но според мен това поведение не е никак нормално и съм адски разочарована, че на младите хора им харесва.

Няма да говорим за карантината и корона вирусът, но бих искала да те попитам какви според теб ще бъдат хората след като извънредното положение приключи. Как мислиш, че ще изглежда света, когато оздравее?

-Според мен малко хора ще се променят, за жалост. След края на карантината, ще се втурнат към моловете и кафенетата като обезумели и бързо ще забравят каквото е било, защото такъв ни е манталитета. Надявам се да греша!

За край на това приятно интервю, бих искала да те помоля да споделиш с нас една от любимите си песни.

-Ще ви поздравя с любовната си рап балада „Дай ми още малко време“.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s