Поли Недкова – момичето, което гледа на нещата „през любов“

Интервю на Лияна Балканска, наш репортер за Русе

„Здравейте, малки котки!“ – Ако някога сте чували този поздрав, изказан по най-енергичния и развълнуван начин, значи със сигурност сте отделили от времето си да изгледате поне едно видео, което да ви накара да се вдъхновите, да се смеете или да мечтаете. Това означава, че безспорно сте слушали истории за велики хора, доближили сте се до живота на една българска актриса или сте правили упражнения, с които да отключите креативността си. Със сигурност до ушите, очите и ума ви е стигал „бонус трик“ поне веднъж и без съмнение сте попили всичко чуто, каквото и да сте гледали, чисто и просто заради позитивността, с която е предадено. Ако сте чували този поздрав, значи сте се доближили, дори и един път, до отличаващата се енергия на Поли Недкова – момичето, което преди всичко гледа на нещата „през любов“. А ако не сте – нека това интервю ви даде тласък да го направите.

За хората, ти си момичето с усмивката, с влоговете, актрисата в роля, за някои дори и модел за подражание. А за самата теб? Ти как би се описала?

-Eнергична, любопитна, скоклива и самоинициативна.

Спомняш ли си този микс от събития, които те накараха да заобичаш актьорската игра?

-Спомням си, че отидох на театър в девети клас почти насила и в момента, в който спектакълът започна, знаех, че трябва да опитам актьорството. На следващия ден се записах на школа.

А деня, в който снима първия клип за YouTube? Какво те вдъхнови и провокира?

-Занимавам се с ютуб от години. Дори магистърската ми тема беше за социалните мрежи и по-специално за ютуб. Отне ми около година да се реша да снимам и да избера точно с какво искам да занимавам хората. Когато най-накрая го измислих, не можех да спя от вълнение и работех само по това.

Мислиш ли, че момичето, което си днес, е по-различно от това, което си била тогава? Продължаваш ли да черпиш вдъхновение от същите места и да гледаш на света през същите очи?

-Да, дори мисля, че се задълбочавам в анализите си. Съдържанието на канала ми лека – полека се променя и си живее собствения път, но това е, защото винаги гледам да снимам за нещото, което ми е най-актуално.

Чрез поредицата си “Свръхчовеци”, разкриваш на хората велики личности, вдъхновили всички нас, по един или друг начин. Ако можеш да избереш един от тях, който ти е повлиял най-много – кой би бил той? Защо?

-И до ден днешен най-силно и качествено ми влияе първият Свръхчовек, за когото снимах – Салвадор Дали. Има нещо в него, което ме вълнува по съвсем различен начин от останалите.

А ти какво смяташ, че трябва да си постигнала, за да влезеш някой ден в същата тази класация?

-Струва ми се, че свръхчовеците са онези, които собственоръчно са избутали света към някаква промяна. Подчинили са цялото човечество на себе си. Така че, това е изискването ми.

Извънредно положение, социално дистанциране. Разкажи как се справяш, какво правиш, за да може идеите да разцъфват в главата ти и да запазваш усмивката на лицето си?

-Стремя се да оползотворявам максимално свободното си време, като не се оставям да бездействам. Планирам си дните, но най вече се опитвам да правя нещата, които наистина ми се правят. Когато ми се гледа филм, гледам. Когато ми се чете, чета. Тренирам в домашни условия, готвя, снимам видеа и се опитвам да се придържам към работния си график.

Винаги си много позитивна и навярно повечето ти фенове те познават именно по искрената усмивка. Разкажи ни за всички тези неща, които пораждат това щастие.

-Не винаги съм била най-позитивният и усмихнат човек. Но в един преломен период от живота ми, реших да направя някои качествени промени, като тотално сменя настройката си към света. Всичко зависи от гледната точка и във всеки момент можеш да промениш начина, по който се чувстваш като погледнеш ситуацията от друг ъгъл. Опитвам се винаги да гледам на нещата “през любов”.

Представи си, че си на сцената на Народния театър след представление и са ти дали точно 1 минута да кажеш нещо на всички тези хора, чиито очи са вперени изцяло в теб. Какво би било то?

-Да се учат всеки ден да “влизат в обувките” на другите и да тренират активно обичане към себе си и околните. Но една минута няма да ми стигне за това.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s