Езги Ахмед: „Бих искала да открия повече любов, във всеки смисъл“

Интервю на Галатея Хаджиева, наш кореспондент за Златоград

За обичта си към писменото слово, за приоритетите, препятствията и неописуемото състояние на духа, когато си дванадесетокласник, ще ни разкаже Езги Ахмед. Носителка на множество награди, знаеща пет езика и с голяма любов към четенето, Езги е вдъхновителка за околните.



Здравей, прекрасно момиче. Благодаря ти, че ми отдели частица от времето си, за да проведем това интервю. Би ли се представила на нашите читатели?


-Казвам се Езги Ахмед, уча в СУ „Антим I“, което се намира в красивия родопски град Златоград. На 18 години съм и се занимавам с писане откакто се помня, защото обичам да споделям преживяното, емоцията. Хобито ми е да чета, много да чета, успокоява ме и ме пренася в един друг свят, където забравям всичките си задължения и товари. Тогава знам, че съм само „човек“, без име, без история – просто читател и наблюдател. Винаги пазя тънката граница между действителността и фантазията, която ме държи жива и вдъхновена. Използвам наученото от книгите и усещането си в работа по проекти и конкурси, които още повече ме мотивират да продължа. Вярвам, че получаваме това, за което се борим, че мислите ни имат силата да променят, те са енергия, която обикаля в пространството и се смесва с материята, с нас самите. Определям се като човек, който вярва в магията и не търси логика. Защото животът не е формула, а въображение.

Кога се прояви желанието ти да пишеш?


-Това си го спомням. В седми клас. Дотогава хората, които намират утеха в писането, ми изглеждаха харизматични, но никога не съм си мислела, че писането ще се превърне в мое любимо хоби. Един ден моята класна, учител по БЕЛ, ни даде домашно. Мисля, че беше съчинение за миналата лятна ваканция. Тогава се опитах да предам с думи всичките си душевни преживявания, всички случки. Хареса ми. На другия ден всички станахме да си прочетем съчиненията. Когато видях усмивката на учителката си, нещо в мен завинаги заобича литературата. Може би чувството, че си оценен, че някой наистина чете с удоволствие написаното от теб ме запали. Този огън още гори в мен, затова пиша много и кандидатствам на множество конкурси.



Носителка си на много литературни награди. Един от най-големите ти успехи беше в конкурса на евродепутата Светослав Малинов – „Европейско междучасие“, чрез който спечели посещение на Европейския парламент в Брюксел. Разкажи ни за това преживяване!


-Конкурсът на Светослав Малинов – „Европейско междучасие“ ми даде много като опит, емоции и приятелства. Бях много развълнувана, когато разбрах, че съм класирана сред 30-те деца в България. Удовлетворението след труд, който е оценен, е голямо. В първите мигове не можех да повярвам, че това е реалност. Винаги гледам със съмнение към труда си. По принцип съм перфекционист – пиша и след това откривам нещата, които съм изпуснала да кажа. С това есе се получи същото. Но именно този конкурс ме научи да вярвам повече в себе си. Да се обичам. Пътуването беше много приятно – запознах се с много нови хора, на моята възраст и по-големи. Създадох топли приятелства, обединихме се в голям екип. Организаторите бяха много дружелюбни. Посетихме Европейския парламент, където слушахме лекции и където се проведе официалното награждаване от Светослав Малинов.

Има ли книга, в която си открила себе си или такава, която те е накарала да промениш себе си?


-Обичта ми към четеното се породи също в седми клас, когато една вечер започнах да чета поредицата на Хари Потър. Книгата ме държа будна до сутринта. До ден днешен поредицата си остава една от любимите ми, защото именно чрез нея аз вникнах в същността на литературата – да се пренесеш в друг свят, забравил за тревогите на ежедневието. След това четох много книги, различни по жанр, но когато имам време винаги разлиствам томчето на Джоан Роулинг. И искрено вярвам, че всеки прочит те дарява с различни разбирания. Нещо, което си пропуснал се промъква в потока на мисълта. Хората се променяме. Доказателство за това са книгите…


В живота често се намираме на кръстопът. Намирала ли си решение за проблемите си, докато пишеш или четеш?

-Да! Винаги! Книгите са добри приятели. Винаги може да се разчита на тях. Когато имам проблем, изчаквам. Подарявам си време за размисъл. Отговорът не закъснява, когато чета ме намира. Или се крие в равносметката на автора или в историята на героя. Откривам, че не съм сама. Някой в друг свят, може би измислен, се бори с това, което и аз. Вече знам, че няма нищо случайно. Една книга не попада в нашите ръце просто така. Тя е развръзката на проблема. Затова, когато избирам книги в книжарницата, винаги купувам тези, които първи ме впечатляват. Вярвам на шестото си чувство. Скоро книгата „Събуди сиянието в теб“ на Дорийн Върчу ми помогна да преодолея депресивните чувства и тревогите си, които не ми даваха мира. Разбрах, че колкото повече чете един човек, толкова по-бързо и ефективно се справя с житейските си проблеми. Може би не завинаги, но поне до следващата книга.

Коя е любимата ти книга? А автор?


-Мисля, че няма книга, която мога да нарека най-любима. Всички ме впечатляват по различен начин. Eдни с простота на изказа, който ги прави лесни за четене – предпочитам ги, когато съм уморена и търся нещо, което ще ме кара да релаксирам преди сън. А други успяват да ме грабнат с философските си нотки, които ме карат да се замисля и да търся отговори. Една такава книга е „Синдромът на куклата“, която много време ангажираше моето съзнание. Миналите години Стивън Кинг ми беше любим автор. Чела съм много от бестселърите му, които са меко казано удивителни. Той не пише за страха, той те кара да го изживееш. Но сега повече се придържам към приложната психология -Джон Кехоу, Джордън Питърсън. За всички произведения, които съм чела, отделям късчета от моята душа. Просто някои умеят да си откраднат по-големи местенца!

Смяташ ли, че в днешно време да четеш не е на мода?


-Четенето винаги е на мода! Мога да кажа, че ние хората, които го правим, излъчваме друга светлина! Няма значение кой век сме, книгите винаги са стъпала към успеха. В една статия бях чела, че много известни бизнесмени, откриватели на нови, модерни технологии, като цяло всички успели хора, отделят доста голямо време от ежедневието си за четене. Няма значение в коя област на науката твориш, една хубава книга винаги има на какво да те научи. Най-малкото – може да ти напомни нещо важно, което си забравил.

Какво ти се иска да намираш в хората?


-Това е доста труден въпрос. Човекът е доста сложен. Понякога дори не мога да определя какво виждам в него. Бих искала да открия повече любов, във всеки смисъл. Любов към всичко. Често виждам хора, които не могат да балансират някои аспекти в своя живот. Усеща се едно надделяване на някои чувства. В името на личните, интимни отношения, те се отдалечават от нещата , които обичат. В други е обратното. Впечатляват ме такива, които отделят време за абсолютно всичко, поставят си едни мислени граници, правила, които всъщност са от голяма необходимост, за да протича ежедневието ни в нормалния си ритъм. Тези личности олицетворяват силата. Колко хубаво е само човек да изживее дните си колоритно! Искам да намирам творчество, мечти, копнеж, повече живот.

Вярваш ли, че ако човек чете книги, той става по-добър не само с околните, но и със себе си?


-Вярвам! Дори най-много започва да се грижи за себе си. От много гледни точки. Колкото книги имаш в личната си библиотека, толкова вярваш в себе си, изграждаш си едно самочувствие на знаещ човек. Както казах – книгите ни дават нужните отговори. Те са нашите спътници, които ни помагат да преодолеем трудните моменти. Винаги, когато съм в беда, а аз съм човек, който е доста емоционален, намирам спокойствието между страниците на книга. Ще кажа като Елин-Пелиновия герой – четеш, „за да разбереш, че си човек“. Творбите те пренасят в друга реалност, често много по-хубава от нашата. И причината е ясна. Нашето собствено съзнание е най-добрият режисьор, поема описанията на автора, но винаги атмосферата е такава, от каквато се нуждаем в онзи момент. Добавя си детайли, някои ги елиминира… То е мощно и чрез четенето ние го развиваме още и още. Грижата за себе си започва от съзнанието, психичното състояние на човека. Тъжно е, че все по-малко хора отделят внимание на този факт.



Тази година си дванадесетокласничка. Как гледаш на дистанционното обучение? Успешно ли ще бъде според теб?


-Чувала съм различни мнения по въпроса. Но аз лично смятам, че този, който иска да успее и да знае, ще се справи и с дистанционното обучение. Трудното е това, че си оставен сам да анализираш, премисляш материала. Но съм сигурна, че и тази трудност ще развие у всеки нови и нови умения. Аз мисля и в първата година от висшето си образование да избера дистанционната форма. Виждам повече положителни черти, отколкото отрицателни.



-След като завършиш какви са целите ти?


-Аз искам много неща. Наистина много. Но времето и моите избори ще решат кои остават като ясни планове и кои просто ще изчакат. Първо, искам да уча висше, малко съм нерешителна натура, затова още премислям коя област наистина е моя. Психологията много ми допада. Обичам да пиша и задължително ще продължа. В по-големия град, София, мога да открия нови шансове за реализация на хобито ми. През свободното си време пиша в Wattpad, мисля да продължа с това начинание. Защото така се чувствам пълноценна. Искам да работя. Да се захващам с нещо различно, в различна сфера винаги ми се отразява добре. Желая да се развивам в повече неща. Не само четенето натрупва култура, различните дейности и занимания също допълват личностното ни развитие, колкото и късно да стига до този извод човекът. Най-големият ми план е да бъда с хората, които обичам! Защото те придават смисъл на дните ми. Те ме карат да се чувствам специална и обичана. А това е достатъчен повод да знам, че вървя към правилната посока.
Преди няколко дни, когато седях в тъмния коридор на болницата и се питах защо всичко трябва да се случва именно на мен, една жена дойде и постави топла ръка на моето рамо. Тя ми рече нещо много вдъхновяващо: „Болката няма да подмине никого. Но това да не те стряска. Животът е много кратък, за да го живееш в страх.“ Реших да превърна нейните думи в мое мото. Сигурна съм, че ще срещна още много мъдри думи, които или ще ме променят или допълнят. При всички случаи аз няма да забравя да изживея живота във всичките му възможни нюанси.

зги, благодаря, че ни допусна в твоя свят! Желая ти здраве и успехи във всяко твое начинание. Обичай света, книгите и живота – всичко е красиво, когато си позитивна!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s