Момчето с трудно детство, но добро сърце Кирил Балдев: „Пирогов се превърна в мой втори дом във времето на пандемия“

Интервю на Илиана Пенова, наш репортер за Пловдив

Има надежда! Докато ги има младите хора, готови да изложат себе си на риск и безвъзмездно да помагат на другите, вярвайте, че има надежда!

Често ви запознаваме с хора, които в тежкото време на пандемия намират своя начин да бъдат полезни. Днес разговаряме с Крил Балдев, който не за първи път помага на обществото ни. В момента 18- годишният младеж рискува здравето си, защото вече работи като добороволец-дезнифектатор в столичната болница „Пирогов“.

Здравей, адмирации за постъпката ти!Би ли се представил  за нашите читатели? Разкажи ни малко повече за себе си.

-Аз съм на 18 години , в 11 клас и уча в 4-та сменно-вечерна гимназия „Отец Паисий“. На 7 -годишна възраст загубих баща си и след това животът ми се промени. Живял съм по домовете и знам какво е да няма кой да ти помогне. Обичам да пътувам, да уча нови неща и да помагам. Роден съм в с. Мененкьово, обл. Пазарджик, но в момента живея в София. Винаги през живота си съм искал да бъда полезен на хората и да променям хората .

– Как младежът Кирил се превърна в „момчето, което помага“?

-Миналото ми и начинът ми на живот помогнаха за това. Аз не съм имал хубаво детство и не съм имал любовта на мои близки. На 14 -годишна възраст реших с приятели да помогнем с книги на изгорялото читалище в родното ми село Мененкьово и така събрахме над 100 книги . Набавял съм над 1000 козунаци за възрастни хора за Великден, хранителни продукти за възрастните и съм участвал в много други инициативи.

-В разгара на обявените извънредни мерки, когато голям процент от връстниците  ти прекарват времето си в социалните мрежи, как и защо реши да станеш доброволец?

-Не искам да си стоя вкъщи, да мрънкам, да гледам новини по цял ден и да се оплаквам. Искам в такива ситуации да бъда част от държавата и да помагам с труд, защото пари нямам. Имал съм много тежко детство и това още повече ме кара да  бъда доброволец. Аз съм от хората, които искат да са активни всеки ден. Вътрешно усещах, че трябва да отида. Нямам време да си погледна телефона. Прибирам се само да нощувам вкъщи. Изморен съм, но знам, че това е моята мисия в момента.

Ако иска да последва примера ти как би могъл да стане доброволец в „Пирогов“?

-Доброволци се набираха около средата на март месец и вече не се търсят. Вече са оформени групи и се работи. Всеки може да помогне от вкъщи дали чрез SMS или много други начини.

Сподели ни в какво се изразява работата ти като доброволец?

-Всяка сутрин ставам в 6:30, за да се подготвя за работа и от 8:00 започваме. Всеки доброволец си има отделения, които дезинфекцира. Сутрин и на обяд правим дезинфекция и около 16:00 се прибирам. Аз не почивам, всеки ден съм в болницата, два дни като доброволец и два дни като санитар в клиника по гнойно – симпатична хирургия. Изморявам се, но започнал ли съм, няма отказване. Пирогов се превърна във втория ми дом . Всеки ме разпознава в болницата и се радват, че има млад човек, който работи.

Как минава денят ти и справяш ли се с онлайн обучението, въпреки доброволческата работа?

-Вече нямам време и за училище и съм се отказал от онлайн обучението. Няма време за това, но в момента за мен е важно здравето на хората и затова си казах, че сега на този етап, училището ще бъде на първо място след извънредното положение. Докато не приключи извънредното положение, аз няма да правя нищо друго, освен да помагам и работя по цял ден.

-Има ли и други ученици, нагърбили се с тази тежка, но благородна и необходима работа?

-Има много ученици в 12 клас и много студенти.

В очите на околните постъпката ти е изключителна, така ли я определяш и ти? Защо смяташ, че са малко хората на твоята възраст, които се осмеляват да бъдат доброволци?

-Аз не се определям сега за известен или за герой , защото това ми е работата . Аз просто написах призив и това, което мисля и дори не очаквах, че ще нашумя в цяла България. Аз искам така да живея. Едно е да отидеш и да помагаш , защото се чудиш какво да правиш по цял ден и просто нямаш търпение да приключи работното време, друго е да отиваш с желание и да помагаш въпреки всичко.  

Притесняваш ли се,че помагайки в Пирогов може да се заразиш?

-Не! Аз дори и да се заразя, вярвам на Бог и зная, че всичко ще е наред. Сега трябва да търсим божието слово, това е моята надежда.

Какво е нещото, с което се гордееш най-много?

-Това, че не ме е срам да работя в болница и да обслужвам пациенти. Горд съм, че живея различен начин на живот и че не се влияя от обществото.

Какъв призив ще отправиш  към читателите ни?

-Дискотеки, кафенета, ресторанти и като цяло светския начин на живот е до време. Ще остареете и ще съжалявате, не се знае с какви болести ще бъде всеки от вас на стари години. Помагайте всеки ден, бъдете позитивни и вярвайте в Бог! Призовавам да не се делим на партии, религия и сексуална ориентация. Да не бъдем зли и да можем при подобни епидемии да си вземем добра поука и да може да даваме пример на бъдещите наши деца . България сме всички ние, които в такива моменти излизаме и помагаме ! Да не ни е страх от нищо, защото вярата в Бог ще ни спаси !

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s