Иван Панев:“Не бива да допускаме любовта в нас да се умори, да престане да бъде истинска и непресторена.“

Интервю на Тошко Стоянов, наш репортер за Бургас

Г-н Панев, откъде започва Вашата история, откъде са първите Ви спомени?

-Всичко при мен е започнало от Стара Загора. Там съм роден и израснал, учил съм и за пръв път съм гледал театър, кино, опера…Всичко значимо за мен, до 19-тата ми година се е случвало в Стара Загора. Не знам при другите как е, но за мен годините, в които съм ходил на училище, са може би най-щастливите. Не обичах да да ме водят на детска градина, но съм направил компромис за половин дневната занималня в Алианса на града (там малките учеха западни езици, всъщност продължават да учат). Учех френски език и някак беше ясно, че след основното училище ще уча във Френската гимназия „Ромен Ролан“, която сега е многоезична. Най-ранните ми спомени са свързани с игри и кино. В „махалата“ където живееше семейството ми се събирахме сигурно 30-тина деца на близка възраст и дневния режим беше изцяло свързан с мястото „навън“. Вкъщи се спирахме само за ядене, иначе учене и игри, повече от второто. Оставаше ми време, просто в училище ми вървеше – помнех лесно и имах увереността да говоря свободно. Другото любимо занимание ми беше ходенето на кино. В града имаше грубо 15 кина, с летните и в седмицата ходех поне 4 пъти, в неделя задължително. Рекордът ми е 9 пъти за 7 дни, като гледах един единствен филм – „Златото на Маккена“. Гледал съм го със всичките си приятели по отделно, никога сам. Театърът открих по-късно. Винаги съм обичал да участвам в малки училищни постановки, пеех в хора на училището, но никога не съм приемал това като нещо съдбовно и не ми било цел. Не съм ходил на театрална школа, но не пропусках постановка на Старозагорския театър, и особено на гостуващите трупи. Разбира се това, като ученик вече в гимназията. Тогава, заедно с моите връстници живеехме в малко по-идеалистично време. Мечтаехме за наука, спорехме за театър и разменяхме записи на музика. За добро или за лошо, материалното идваше при нас малко по-късно. Изкуството беше наше основно занимание, макар и на любителско ниво. Говорехме за него, спорехме, опитвахме се да търсим себе си в него.

-Искали сте да станете физик, а сте станал актьор, как се получи това?

-Докато учех във Френската гимназия в Стара Загора, ходех на кръжок по астрономия. Това малко по-малко определи интересите ми към математиката и физиката. Най-близките ми приятели също се интересуваха от точните науки, така че всичко ме водеше към тях. Нямах никакви съмнения, за това какво ще уча в университета и какво ще работя след това. Кандидатстването ми в НАТФИЗ (тогава беше ВИТИЗ) беше почти случайно. В последната година на гимназията с приятели искахме да направим някаква постановка по случай на завършването ни. За съжаление опита ни се провали. Разтегна се във времето и повечето участници постепенно се отказаха. Останахме двама приятели. Тогава режисьорът, който работеше с нас ни попита дали няма да кандидатстваме за актьори. Даже не бяхме и помисляли. Но ни стана интересно да разберем до кой кръг на изпитите ще издържим ( навремето във ВИТИЗ кандидатстваха страшно много хора и влизането беше много трудно). Така аз се явявах на всеки кръг от изпитите с очакването да ме скъсат, но тъй като основното ми внимание беше във физиката, бях далеч от всяко притеснение. Това определено ми е помогнало да бъда спокоен и освободен. Проблемът дойде, когато разбрах, че съм приет да уча за актьор и трябваше да избирам дали да го приема или да продължа с плановете си за физиката. Сега от разстоянието на годините мисля, че взех решението да се посветя на театъра и киното, чисто интуитивно. Просто последвах вратата, която се отвори пред мен и пътя след нея, осъзнавайки стойността на този рядък шанс. Доволен съм от избора си и не съжалявам за него, макар че съм имал и тежки моменти в кариерата си. Животът винаги ми е давал достатъчно ясни знаци да остана на пътя, който съм поел и постепенно се научих да се наслаждавам на това приключение.


Една интересна Ваша роля е тази на Емко от филма „Домашен арест“, как се работи с творец от калибъра на Татяна Лолова?

-Сериалът „Домашен арест“ ме събра с много талантливи мои колеги. Общата ни работа беше изключително забавна и може да се определи само с една дума – удоволствие. Удоволствие от чисто човешкото общуване, от надиграването по време на снимките и от съвместното „доизмисляне“ на сценария. Пожелавам на всеки да му се случи подобно нещо – да отива на работа с предчувствие за приятна изненада и предвкусване на забавление. А според мен тази прекрасна атмосфера на снимачната площадка се усеща и от зрителите, когато гледат сериала на малкия екран. Безспорно звездата на малката ни актьорска групичка беше Татяна Лолова. Тя е актриса с огромна харизма и брилянтно чувство за хумор. И ако мислите, че на екрана е забавна и обсебваща вниманието ви още с появата си, то се опитайте да си представите, че в живота тя е два пъти по-завладяваща и сладкодумна. Професионализмът й ни водеше и ни сплотяваше. В интерес на истината правенето на комедия, снимането на комедиен сериал в повечето от времето е много сериозна работа. Въпреки удоволствието да си потопен в такава атмосфера, се изисква много търпение, чакане, повтаряне и напрежение ,докато се стигне до добрия резултат. Понякога графикът на снимките е такъв, че не остава време за отдих. И когато се събере достатъчно дълъг период на напрегната работа се стига до момент, в който тихата лудост постепенно обхваща всички и тогава всяко изречение или действие става причина за неукротим смях. Смехът е прекрасно нещо, но спира снимачния процес. В спомените ми е останало, това, че доста често едва успявахме да влезем в програмата.


-Обичате ли да пътувате?

-Много! Професията ми изисква по време на сезона да съм на разположение за репетиции и тогава не ми е възможно свободно да пътувам. От друга страна често пътуваме на турнета и благодарение на тях съм успял да видя огромна част от България. Да бъда в почти всички градове на страната и в много от по-големите села където има сцени. Десетина години съм пътувал в Европа и Япония на гастроли със спектакли на Музикалния театър. Средно в годината съм бил по два месеца в турне и никога не ми е тежало пътуването. Напротив чувствал съм се по- жив и с повече апетит към приключението и професията. Пътуването и досега с чуждата култура, с „другата“ човешка същност са висша форма на житейски опит. Едва ли не сами по себе си могат да осмислят живота на човека.


Имате ли любим спорт?

-Не съм запалянко на определен спорт, но обичам спорта. Тренирал съм плуване, лека атлетика, баскетбол и бойни изкуства. Занимавал съм се и със спелеология. И ако ходенето по пещери не е точно спорт, то изисква добра спортна подготовка. Обичам да гледам плуване, тенис и от време на време футбол, когато е качествен. Много съжалявам, че тази година се отложиха всички големи спортни първенства, включително олимпиадата. Спортът оформя характера на човек и го подготвя да цени усилията, които е необходимо и задължително да се положат, за да се постигнат резултати.


Какви качества трябва да притежава един човек за да бъде Ваш приятел?

Честност със сигурност, но най-вече чувство за собствено достойнство. Ако притежаваш второто, първото ще дойде от само себе си. Искам да контактувам с хора, които уважават себе си. Защото, когато имат самоуважение, те никога няма да направят нещо, с което да загубят уважението на другите.


-Как ще коментирате цитата от текста на Недялко Йорданов-„Не остарявай любов“: „Всичко е само игра,всичко е само спектакъл“?

-Не бива да допускаме любовта в нас да се умори, да престане да бъде истинска и непресторена. Не трябва да забравяме, че тя е неподвластна на маскарада на житейския ни театър и в това е нейната мощ и нейната целебна сила.

Какво ще пожелаете на Вас и на читателите на вестника?

-Не искам да бъда оригинален, а напълно искрен – в този момент – здраве, здраве и здраве!!! Опазим ли се здрави, всички заедно ще можем да възстановим всичко! Пазете себе си и другите! До нови срещи!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s