Певецът Валери Владимиров: Талантът е като класическата мода – живее във времето и през поколенията

Интервю на Петър Цвятков, наш репортер за Габрово

Как решихте да се занимавате с музика ?

-С музика се занимавам от както се помня, поради тази причина не мога да кажа точно от колко години пея. Но със сигурност са над 45.

Кога открихте таланта си ?

-Моята майка ми е разказвала как съм заставал до старите лампови радиограмофони и съм пеел заедно със записа на грамофонната плоча. Всъщност това е бил моментът, в който съм почувствал, че пеенето ще е моят живот и че ще се занимавам професионално с това.

Каква е мотивацията Ви ?

-Мотивацията? Тя е като мото на моя Фейсбук профил. Перифразирано-щастлив съм, когато видя сияещите лица на публиката и сълзи в нечии очи дори, щом някоя от моите песни ги е докоснала достатъчно дълбоко.

Имало ли е моменти в живота Ви, в които сте мислили, че музиката не е точната професия за Вас?

-Никога през живота си до този момент не съм си и помислял, че ще спра да пея. По-скоро съм търсил вариант за печелене на средства в годините след 1990-та, когато една компания, която не мога да нарека музикална, започна с уж благородната цел да създаде вариант на народната музика, а се получи нещо, което с годините снижи ценностната музикална система на българина до тоталния минимум, щом за големия процент, включително и младите, „ценност“ е да се напиеш до безпаметност и да вършиш безумия под „съпровода“ на нещо, което едва ли бих нарекъл музика. И добре се „справиха“. В този период аз придобих още една специалност в сферата на медицината, но това е друга, също толкова обширна тема.

Намираме се в някакъв преломен момент, социален, емоционален и духовен, дали това няма да отприщи повече възможности за хората на културата?

-В този наистина преломен момент, в който светът е изправен пред избора да се вгледа в себе си и да убие собствените си паразити-злоба, завист, алчност, подлост и лицемерие или да бъде унищожен от самите тях, всеки, който наистина е влюбен в музиката може макар и малко да допринесе за това културата ни да не умре. А аз съм влюбен в музиката!За отприщване в музикален план е трудно да се говори, след като всички обществени изяви са забранени до края на годината заради извънредното положение, но интернет предлага възможности за живи излъчвания, публикация на песни, с които да поддържаме музиката жива. Дори ви давам идея за подобен тип мероприятие.

Как може един музикант да оцелее чисто физически в момент на пандемия?

-Един нормален музикант принципно трудно оцелява, дори да няма пандемия, защото вече се търсят „проекти“, не таланти. Разликата е голяма. „Проектът“ пуска една-две песни и след това е забравен, както една модна дрешка за определения сезон. Ето това е циничното. Талантът търси начин за развитие и показване, колкото и малко доходи да носи. Талантът е като класическата мода-тя живее във времето и през поколенията. Простият пример като мода е Шанел.

Разкажете на нашите читатели за гафове или смешни ситуации от Вашия творчески живот?

-А, гафове винаги има и ситуацията внася много смях и цвят в цялата програма. Много често, когато сме имали съвместни участия с танцови състави за народни хора, най-честият гаф е във вихъра на хорото да изхвърчи някой не добре стегнат цървул на танцьорите. Лично с мен преди време на един концерт, когато запях прочутия кавър на Дана Интернешънъл „Дива“, се оказа, че е любима песен на една моя добра позната и фенка. И във вихъра на песента, понеже всички скачаха и ръкопляскаха, не съм забележил кога се е качила на сцената тази дама. В един прекрасен момент се чу трясък и понеже осветлението беше с нагреваеми лампи на прожекторите, изтръпнах при мисълта, че до минути може да пламне сцената, ако някой от прожекторите е паднал. За мое втрещение, когато се обърнах, видях тази мила дама паднала с гръм и трясък на сцената…просто се подхлъзнала от новоремонтирания под, както и няколко от танцьорите, които се опитваха да я вдигнат. В следващия момент тя ми се метна на врата и така довършихме песента „в дует“.😂😂😂Публиката беше подивяла и екзалтирана и така концертът завърши бурно и емоционално.

С кой популярен изпълнител искате да направите дует?

-Дуетът е нещо на пръв поглед лесно, но трудността идва от това да напаснеш двата гласа, за да се получи добър дует.Нямам нищо против да направя дует с когото и да било от именитите ми колеги, но от както се занимавам с музика, всеки от тях гледа да е самостоятелен, стига да не е обща коледна песен например. Известни дуети бяха Лили Иванова и Асен Гаргов/светла му памет/, Стефка Берова и Йордан Марчинков, но там нещата бяха от друго „тесто“ .Като дует, съществуващ са Вили и Краси Гюлмезови, но те по семейному правят много красиви песни. Иначе съм отворен за дуетни предложения.

Не е ли парадоксално, че всеки втори в България има певчески талант, а възможностите за реализация са нулеви?

-Да, определено е парадоксално, че имаме толкова талантливи хора, но парадоксът за липсата на реализацията им е и във вашия следващ въпрос-форматите.

Какво мислите за музикалните формати? Те повече шоу ли са или наистина помагат за изява на младите изпълнители?

-Самата дума „формат“ в никакъв случай не предполага развитие. Печални свидетели сме на много талантливи личности, които направят една, максимум две песни и това е! Тук трябва да спомена лъжовността на тези формати-една песен и ставаш много популярен! Нищо подобно! За пример-голямата Лили Иванова е трябвало да пее по заведения и с различни съставчета близо десет години и да търпи подигравките на пияни клиенти, докато придобие популярност. Самата тя в едно интервю каза:“ Младите изпеят една песен и се възнесат до небесата“. И е абсолютно права! И до ден днешен продължава да гради авторитет. Разберете млади момичета и момчета, с една песен звезда не се става! Евтината популярност води до голямо и болезнено падане!

Бихте ли ни разказали за новите Ви проекти?

-Моето творчество е главно в популярната музика, но от шест години започнах да експериментирам с български народни песни, аранжирани в популярен стил, за да бъдат достъпни за всички възрастови групи. Категорично подчертавам, че не става въпрос за онзи стил, който кратичко наричат „чалга“. Това, повтарям, не е музика, за стил и дума не може да стане.Новите ми проекти от две години са свързани с едно голямо име в поезията-човекът, който написа текста на хитовата песен „Детелини“, Асен Ошанов. С него направихме три много красиви песни по моя музика и аранжимент и една сладка песничка за едно прекрасно талантливо дете, Фани Транчева, която се нарича „Щастие“, също по текст на Асен Ошанов. Сега подготвям следващата песен за Фани, много по-сериозна. Нарича се „Пайетен блясък“ и е по текст на нейната майка Антония Господинова.

Какво да очаква публиката от Вас като творец?

-Що се отнася до моето творчество, скоро публикувах една от трите нови балади, които подготвям, „Нощ последна“, изцяло авторска и „Любов без чувства“ по текст на Асен Ошанов. Това е, което публиката може да очаква в творчески план-работа и пак работа. А на всички мои приятели, познати, почитатели и дори непознати освен здраве, ще пожелая следното: Нека музиката да е това, което ще ви накара да се заслушате, а не да се „разкършите“! И бъдете изпълнени със сила и бодър дух!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s