Художникът Васил Горанов в откровен разговор за изкуството, историята и ориентирите

Интервю на Анелия Крумова, наш кореспондент за Кърджали

Един художник. Една уравновесена личност. Талант и гениалност, съчетани в едно. Представям ви Васил Горанов. Със сигурност неведнъж сте попадали на негова картина – в учебниците, в книгите, в списанията. Той е първият български художник след Димитър Гюдженов, който посвещава значителна част от творчеството си на историческа и военна тематика. Роден е през 1972 година във Велинград. Едва на четири години е, когато печели първата си награда в конкурс по рисуване. Вероятно наследил таланта от баща си, рисуването е неговото желание, неговото поприще, мисия и отговорност пред аудиторията. Завършва живопис във Велико Търново. Първоначално рисува пейзажи и натюрморти, а по късно върху платната пресъздава моменти от великата българска история. Още много мога да говоря за този човек и за творчеството му. Малко е да кажа, че му се възхищавам! Когато гледаме картините му, в нас се поражда чувството, че четката е душата му, а не е просто предмет. Истинска чест беше за мен, че имах възможност да разговарям с Васил Горанов. Моите въпроси и неговите отговори ви очакват в следващите редове.

Вашите картини са навсякъде – в учебниците ни по история, в много книги, списания, календари. Кога и как разбрахте, че рисуването е Вашата страст?

-Аз почти не си спомням момент, в който не съм рисувал. Имам смътни спомени от детството, но съм бил някъде четиригодишен, тогава спечелих един конкурс по рисуване. И от този момент, досега, никога не е имало момент в моя живот и в развитието ми като автор и като творец, в който да не съм бил убеден, че това е моето желание, моето поприще, моята мисия и отговорност пред аудиторията.

За величието на буквите

А спомняте ли си каква беше картината, с която спечелихте този конкурс?

-Това беше конкурс за децата от детската градина. Беше на областно ниво. От Пловдивска област бяха организирали децата, събраха ни в една огромна зала, а темата беше „Рисунки от моя роден град“. Тогава аз нарисувах една от забележителностите на Велинград, тъй като аз съм родом от там. Спомням си, че тогава учителките от детската градина ме подготвяха две седмици. Две седмици рисувах една и съща картина, за да бъда добре подготвен. Нали знаете, че се изисква много търпение от страна на учителите, за да може да подготвят едно 4-годишно дете, за да ги представи по възможно най-добрия начин. И може би тогава и те, и моите родители разбраха, че в мен има талант, който може да се развие. На тези детски конкурси всъщност се разбира кое дете е по-талантливо от другите. Дали в посока изобразително изкуство, или в посока музика. Всички заложби се открояват, когато има подобни конкурси и на базата на общото ниво, някой се открои от останалите. Така се случи и с мен. Баща ми имаше талант да рисува и вероятно аз съм го наследил от него. Както всички по онова време, ние бяхме възпитани да обичаме родината си, да уважаваме историята си, да ценим и да бъдем респектирани от делата, от подвизите на големите личности в българската история. И не просто хоби, а страст беше за мен да разглеждам произведенията на големите художници от онези години – края на 19-ти, началото на 20-ти век, които са творили в България в следосвобожденските години. Те са изрисували върху платната си голяма част от великите моменти в българската история, запечатали са изображенията на велики владетели, на личности от Възраждането, на културни дейци. Това винаги е било нещото, което ме е карало да се развивам, което ме е карало по някакъв начин и аз да следвам техния пример. Такова беше възпитанието в онези години. Възпитание, в което образованието беше издигнато в култ, културата също. Това бяха едни години, които бяха наистина „Златен век“ за българската култура. Нещо, което, за съжаление, в последните години ние успяхме да развалим по един или друг начин. Но оптимистичното, което виждам в момента е, че младите хора, учениците носят в себе си пламъчето, същата искра, която аз и моите съученици носехме навремето.

Битката при Ахелой

Ако ме попитат за съвременни будители, аз бих посочила и Вашето име сред другите. А за Вас кои са будителите на нашето време?

-В тази посока не бих позволил да говоря с имена, защото те са много. Има ги в спорта, в музиката, в политиката, във всяко едно поприще в живота. Дори хората, които изкарват с тежък труд прехраната си. Всеки един би могъл да бъде пример, да бъде пътеводна светлина за поколенията, които идват след нас. За себе си съм решил, че искам да рисувам портрети само на достойни хора. Такива, които с кариерата си, с професионализма си наистина могат да осмислят живота на другите. Като че ли в последните години изгубихме вярата в големите авторитети. Големите авторитети, наистина интелигентните хора, се скриха по един или друг начин, заплашени от това някой от тях да бъде подиграван по някакъв начин. Тази посока на демокрацията малко поизмести главната роля на големите личности, а именно да създадат ориентири за хората и за поколенията, които идват след тях. Нужно е да се доверим на авторитетите във всяка една посока от живота. Било то медици, музиканти, филмови звезди и така нататък. Все пак това е част от баланса, който би трябвало да се върне в съвременния свят, за да може да продължим нататък. В днешно време, в един век, в който всеки иска да е гражданин на света, всеки иска с едно натискане на екрана на таблата си да стигне до всяка една точка на света. Като че ли по загубихме чувството за общност, чувството за нация. Забравихме да почитаме и уважаваме ближния си. Егоисти станахме хората. Много повече мислим за себе си, а би трябвало много повече да мислим за другите.

Рисувате портрети на велики български съвременници, а друга голяма част от картините Ви е свързана с велики моменти и личности от българската история. Откъде е тази Ваша любов към историята, кога се зароди тя?

Още от ранна детска възраст. Тогава, когато разглеждах книгите и учебниците, които бяха богато илюстрирани с рисунки на великите български художници. Аз много обичах историята като предмет. Ние искаме или не сме свързани с нашето минало, с нашите предци, от които по един или друг начин е предопределен нашия живот и времето, в което живеем. От нас пък зависи какво ще остане за идните поколения. А тяхна ще бъде отговорността да наследят всичко, което ние сме създали.

А извън историческата тематика и портретите какво друго рисувате. И като цяло как избирате какво да рисувате?

-Винаги съм търсил ориентирите в живота и тези, които са необходими за мен и за публиката. Преди години, когато границите бяха затворени и българите нямаха възможност да пътуват, аз започнах да ходя в Европа. Започнах да рисувам доста картини, свързани с красотата, архитектурата и културата на тези страни. След това правих изложби в България. Исках да върна ролята на изкуството да възхищава и по някакъв начин да сверим часовника си с постиженията на по-развитите от нас страни. И по някакъв начин да създам пак ориентир за себе си и за хората, които живееха в България, за да знаем каква трябва да е посоката оттук нататък за нас като развитие. Това бяха началото на 90-те години, времена на преход, в които народът имаше нужда от посока и път за развитие.

Иван Вазов

Вашите картини са „живи“. Сякаш сюжетът се случва тук, сега, пред теб. Как постигате това?

Хвърковатата чета

Много е трудно в днешно време да успееш да привлечеш погледа на съвременния човек, камо ли да го задържиш повече от една минута върху картина или каквато и да е творба, свързана с изобразителното изкуството. Да се върнем например 500 години назад и да видим един Леонардо и една Мона Лиза, да видим всички онези произведения, които са създавани по онова време, дори и по-късно – през барока. Представете си картината в дома на средновековния човек. Тя е била прозорецът към света, медията телевизорът и холивудската продукция, която е разказвала на хората, която е променяла като с машина на времето човешкия дух, човешката усмивка. И благодарение на тези платна, които са останали оттогава, ние знаем как е изглеждал човекът по онова време. И усмивката на Мона Лиза все още грее от стената на галерията в Лувъра. Съвременният художник първо трябва да се пребори с конкуренцията на големите холивудски продукции, които са картините на съвременния свят. Трябва да се пребори с изображенията в социалните мрежи, с таблета, с телевизията. Ако е скулптор например и обича да прави инсталации, с шоурумите на големите световни производители на коли. Представете си как трябва да изглежда една картина, за да привлече погледа на съвременния човек. Затова в моите картини има една мистичност, една сюрреалистична светлина, една определена доза драматизъм, за да може по някакъв начин да докосне човека, да го накара да се замисли и по този начин да приеме посланията, които носят моите картини.

Конницата на Кан Тервел пред Константинопол

А какво прави Васил Горанов, когато не рисува?

-Почти няма такива моменти. Обичам много да пътувам. Основно в Европа. Там, където човек е оставил своя културен отпечатък в изобразителното изкуство, в архитектурата, в музиката. Това са дестинациите, които ме привличат и зареждат. Аз за себе си търся своите ориентири, които да пресъздам за аудитория, която харесва картините ми. Пътуването и докосването до високите образци в културата и в изкуството ме зареждат с енергия, която ми е необходима, за да създавам творения. Все пак, за да създадеш нещо, трябва да имаш база, на която да стъпиш. Защото почти всичко, което се създава до ден днешен в изкуството, то е нещо забравено старо и се предлага по нов начин, нагласен за окото на човека от 21-ви век.

Молитва

С какво се гордеете? Гордеете ли се със себе си?

-Интересен въпрос. Гордея се, че виждам, че това, което правя е необходимо и породено от желанието на публиката да види нещо такова. Гордея се, че съм полезен на своя народ, гордея се, че по някакъв начин с картините си пазя родовата памет и създавам ориентири, за тези, които имат необходимост от тях, за да продължат в посоката, в която те биха искали да се развиват. В съвременния свят има много паралелни нива. Той е многопластов. Хората имат различни посоки. С развитието на технологиите, съвременният човек се обърква все повече и повече.

Свято просвещение

Едни усещат съзнателно, други подсъзнателно, че светът се променя. Имаме усещането, че ние сме на прага на нова ера. В такива времена ролята на артистите е по някакъв начин да отговарят на желанието на публиката и да създадат творчество, което да отговаря на потребността на хората. Гордея се, когато виждам, че моите картини са толкова популярни, когато се публикуват в книги, в списания, в учебници, когато големите историци на България предпочитат моите картини за кориците на своите книги. Това е един вид удовлетворение, че все пак съм необходим, че имам своето място в културния живот на страната и по някакъв начин създавам самочувствие на голяма част от хората, които живеят в България.

Розобер

А какво Ви кара да се чувствате слаб?

-В днешно време човек няма право да бъде слаб. Ще ви кажа защо. Защото, първо, не би могъл да отстоява своите права за творчество, своите права за това да създава и да дава посока на другите. Аз лично не мога да си позволя да бъда слаб. Слабостта е нещо, което е непознато за мен. По-добре е човек за миг да се поспре, да се поогледа, да се поослуша и пак да продължи напред, но в никакъв случай да не прави крачка назад. Лично при мен е така. Не бих могъл да бъда слаб във времена, в които нашият свят има нужда от силни хора, от авторитетни личности, от такива, които да дават лъч светлина и посока за развитие. Това важи за всички нас, не само за мен. Четох наскоро едни писания на български автор, че благородството е за силните. Ние като българи сме отстояли правата си и сме запазили автентичния си дух 1300 години. Ние сме най-старата страна в Европа, която е запазила името си. Заради нашите предци, които са оставили живота и костите си тук и са хвърлили огромни усилия, за да живеем ние днес по този начин, нямаме право да бъдем слаби. Защото отговорността за нашето бъдеще, за това на нашите деца, на България, а защо не и на Европа, зависи от нас.

Жътва в Бяла

А как искате да ви запомнят?

-Аз не страдам от грандомания. Нито пък искам да изправям ръст срещу българската история, срещу Европа и света. Не се мисля за велик художник. Просто съм доволен от това, което правя. Доволен съм от това, че моите послания са разбрани и аудиторията има нужда от тях. Това е наградата. Опитвам се да живея достойно, да възпитавам сина си по достоен начин. Дай боже и други да се запалят в тази посока, в която и аз, а именно да отстояват българската традиция и да създават ориентири за другите около себе си.

На чешмата

А в момента какво рисувате, какво да очакваме от Вас?

-В момента рисувам портрет на Иван Вазов. Той е свързан с корицата на една книга, която е част от поредицата „Дълг и чест“ на издателството „Захари Стоянов“. Това издателство вече извади от печат поне 30 книги, свързани с големи личности от българската история. Става въпрос за най-големите историци и писатели в България – за академик Антон Дончев, академик Георги Марков, академик Константин Косев, академик Васил Гюзелев, професор Николай Овчаров, покойният професор Божидар Димитров, военният министър Красимир Каракачанов и още много, страхувам се да не изпусна някого. Доста са имената на писателите, които пишат книги, за да създадат ориентири за своя народ и да съхранят родовата памет. Това е нещо, което в последните години остана настарани. Традицията по никакъв начин не пречи на глобализацията.

Флоренция

Какво послание бихте отправили към младите хора?

-Спомням си времето, когато аз бях на 20 години и когато си мислех, че морето е до коленете и аз нямам нужда от никакви препоръки и послания. Мислех, че всичко знам. По-късно осъзнах, че съм грешал. Грешах, защото аз стъпих на базата на всичко онова, което беше създадено преди мен. Казах ви в началото на разговора, че моята любов към историята тръгна от историческите картини, които съм гледал. Аз стъпих на базата на онова творчество, което е било създадено от големите художници, за да мога да продължа и да доразвия идеята на това течение в българското изкуство, което се занимава със съхраняване на родовата памет и рисуване на исторически събития. Посланието ми към младия човек е да запази душевния баланс в себе. Светът става все по-малък и всеки от нас е гражданин на света, но едновременно с това трябва да пази баланса и да съхрани и родовата памет, българската традиция. Това се опитвам да правя и аз в последните години. Казах ви, че обичам да пътувам, да сравнявам себе си с високите образци в изкуството, да намирам себе си между високите и виждам, че ние българите сме много талантлив, много силен като дух народ, който със сигурност има какво да даде на Европа и на света. Дори да отидем в Англия, в Америка, в Германия или където и да е по света, въпреки всичко, добре е да съхраняваме родовата памет и българската традиция. Това е много необходимо за нашия баланс, балансът, благодарение на който ние съществуваме толкова дълго време. България е оцеляла 1300 години на базата на баланса между духовното и материалното. Някъде там, в средния път, в баланса се крие моето послание към младите, към тези, които ще дойдат след години на този свят. Виждайки пламъчето във вас, младите хора, аз съм щастлив, че идва едно поколение, което ще поеме щафетата и не се притеснявам дали България ще я има. Притеснявам се да давам акъл на младия човек, който се чувства много по-комфортно в съвременния свят, отколкото хората от нашето поколение. Вие ще усетите същото с вашите деца след време. Нещата се развиват много бързо. Хората, които са само 10 години по-малки, са различни хора. Преди, в миналото, различията са се усещали през цели поколения, а сега е друго. Бързината от една страна е много хубава, но от друга страна обърква. Човекът има нужда от ориентири. А това са високите авторитети, както вече казах. Трябва да се знае връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Нашето настояще е предопределено от хората, живели преди, а бъдещето зависи от нас. А тези, които ще живеят след нас, имат отговорността да съхранят това, което е направено и да го доразвият. Когато слушам Вас и наблюдавам интелекта Ви, вярвам, че има и други млади хора, които са наистина отговорни, пазят традицията си, идентичността си. В съвременния свят имаме нужда от такива млади хора, които да се нагърбят с тежката задача да определят посоката и да водят обществото.

Светът се развива, ние се нагаждаме според него…

-Да, нещата се случват много бързо. Вижте технологиите например. След 3 месеца нещо вече е морално остаряло, има по-ново. Човекът си е същият, който е бил преди 500 години, и след още толкова пак ще бъде човек. Човекът си носи своята история. Но само тази, която е запаметена. Това, което не е запаметено, не е история. Българските гимнастички например ще бъдат история. Те доказаха на цяла България, че са отбор, че са истински ансамбъл. Това са едни наистина добри и интелигентни момичета. Много различни една от друга, но свити като юмрук. Заедно показват, че могат да печелят титли и да носят името на национален отбор на България. Те ще бъдат модели в картините от новата изложба, свързана с българските митове и легенди. Те могат да ни служат за пример да бъдем единни. Те ще бъдат един от ориентирите, от които ще има нужда младото поколение. Ние сме на прага на нова ера и историята е основата, на която ще се развива бъдещето на света. Всички преди нас, които са създавали, които са строяли, които са съхранявали културата и паметта на света, техните имена остават на страниците на историята. Важно е да обръщаме внимание на това, което е останало. Щом е останало, то е важно. С това ще завърша. За мен беше удоволствие и чест. Благодаря Ви за отделеното внимание. Аз се радвам, че има толкова млади и интелигентни хора. Казвам го, защото въпросите Ви са интересни, провокативно зададени и успяват да ме накарат да се замисля за неща, за които в ежедневието трудно се замислям.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s