АКТЬОРЪТ ЛЮБОМИР ПЕТКАШЕВ: Най-голяма прилика имам с героя на Начо от сериала "Пътят на честта"

Интервю на Тошко Стоянов, наш репортер за Бургас

Господин Петкашев, Вие сте любимец на театралната публика и зрителите пред малкият екран и благодарим много за този разговор! Кога се качихте на голямата сцена за пръв път?

-За първи път стъпих на сцената, още преди да вляза във ВИТИЗ, в Благоевград в Младежкия дом при режисьора Константин Бандутов, който беше поставил пиесата на Валери Петров-„Когато розите танцуват“. Там изиграх ролята на младия.

Когато завърших ВИТИЗ, на професионална сцена отидох по разпределение във Враца и през 1982 г. участвах в пиесата „Отвъд хоризонта“, където изиграх ролята на Едни Мейо.

кои актьори сте в приятелски отношения?

– От по-възрастното поколение мога да спомена Иван Иванов, Любен Чаталов, Антон Радичев, Филип Трифонов и др. От по-младото поколение съм приятел с Васил Драганов, Бойко Кръстанов, Евелин Костова, Явор Бахаров и др.

Можете ли да се оприличите с някой от изиграните Ви персонажи?

– Според мен, най-голяма прилика имам с героя на Начо в сериала „Пътят на честта“. Смятам,че доста си приличаме.

-А какво ще кажете за ролята си в „Столичани в повече“ като Праматаров?

-Ролята на Праматаров ми донесе голямо професионално удовлетворение. Даде ми възможност да изразя сатиричното си отношение към съвременната политика.

Коя Ви е любима театрална постановка?

– Бих споменал пиесата на Яна Добрева „Да поиграем на чилик“, поставена от Илия Добрев от държавния пътуващ театър на НДК. Това от близкото минало. В сегашно време любима ми е пиесата на Камен Донев-„Работно време“.

-Имате ли любим актьор?

-Любими актьори бих споменал Робърт де Ниро, Ал Пачино, Леонардо ди Каприо.

-Разкажете за вашия личен свят, за семейството ви и животът ви извън сцената?

-Женен съм от 1982 г. Жена ми се казва Антонина Желязкова— историк, специалист по проблемите на малцинствата. Имам двама сина- Любчо и Ради. Любчо е екскурзовод, Ради е спортен журналист в агенция на БГНЕС. Имам 3 внуци—Нини, Лия и Дани- голяма радост.

-А какво място заема музиката във Вашият личен живот?

-Обожавам музиката. Бих казал,че това е „моят наркотик“. Харесвам различни жанрове музика- класическа. Например ме опиянява „Болеро“ на Равел. Харесвам някои български групи- Щурците, ФСБ.

Освен това съм роден в Пиринска Македония. Много харесвам стари автентични Македонски народни песни и освен,че ги обичам, понякога ги пея.

Съгласен ли сте с мисълта: „Има ли желание, има и начин! Няма ли желание, намираме оправдание!“?

-Да,напълно съм съгласен! Много ми харесва тази мисъл. Смятам, че ако не се работи, ако не се опитва, ако не се прави нещо, нищо да стане. Сега се сещам за едно послание на английската кралица до българския княз Батенберг, когато избухва Сръбско-Българската война през 1885 г. Посланието е само от няколко думи-„Никога не се оплаквай, никога не се обяснявай!“.

Тошко Стоянов

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s