Ивелина Радионова: „За мен си всичко ти, Родино…“

Интервю на Анелия Крумова, наш кореспондент за Кърджали

Ивелина Радионова е носител на редица литературни награди, автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”. Освен поезия, тя пише и проза. Книгата „Алтъна“ и продължението й „Обич“ се радват на голям читателски интерес. Вдъхновена е от българското и посвещава творчеството си на българката, на родината. В момента работи по новата си книга – „Цвете за теб“ и се надява тя да бъде в ръцете на читателите, след като обстановката в страната ни се нормализира. Какво още разкри Ивелина Радионова за себе си и своето творчество, прочетете в следващите редове.

Как от икономист, Ивелина се превърна в писател?

-Първо бих искала да благодаря за поканата за интервюто и за интереса към личността ми! Любовта ми към писаното слово датира от ученическите ми години, но едва през 2013 г. събрах смелост да дам публичност на творбите си. С усмивка споделям, че от тогава до днес, цифри и букви съжителстват мирно.

-Как се зароди идеята за „Алтъна“ и продължението ѝ – „Обич“?

-„ Алтъна разказва“ се нарича стихотворение, включено във втората ми стихосбирка „България в сърцето ми“. След прочита му във фейсбук пространството получих различни предложения, между които например да превърна стихотворението в роман, песен или филм. Тогава реших да създам разказ, който впоследствие разширих до повест. Малко по-късно интересът към историята на Алтъна предизвика създаването и да продължението „ Обич“.

Какво би казала на хората, които още не са ги прочели?

-И двете повести са написани за хора от 10 до 110 г, без значение от пол и религиозна принадлежност. На тези, които биха посегнали да разгърнат страниците им бих казала, че „Алтъна“ и „Обич“ са книги с душа, книги, които издигат до висотата на мурите и смърчовете. Те са песен на чанове, мляко, заквасено със звезди, пъстро халище и свят хляб. Това са книги за силата на духа и любовта, за правдата и добротата, за красотата българска.

– Героите ти имат ли си прототипи в реалността?

-Да, някои от героите са реално съществували личности. Други са плод на моята фантазия. Всички те изразяват копнежа ми по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Носители са на послание за добрина, мъдрост и човечност, каквито днес почти отсъстват.

– Както прозата, така и поетичните ти текстове са в много пряка връзка с родината. Какво е България за теб?

-България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от буквите, с които изписваме нейното име и завършва с последния удар на сърцето. За мен България е връх Шипка, църквата в Батак, старите ни престолнини Царевец и Плиска, а също така Панагюрище, Клисура, Милин камък и Калиакра. Всяка педя българска земя е свята, защото е платена с кръвта на предците ни. Позволете ми да опиша родината с куплет от мое стихотворение:

За мен си всичко ти, Родино –
камбана, люлка, въглен, кръст,
вековен дъб, мед, старо вино,
хляб, сол, светиня, капка кръв.

Защо четенето може да ни помогне в това трудно време?

-Не искам да бягам от действителността , нито да слагам пръст в днешните ни рани, но смятам, че четенето е онази магия, от която всички имаме нужда – кога, за да успокоим сърцето си, кога, за да вдигнем непокорно глава или дори да се посмеем. Не само книгата, но и музиката, палитрата и четката, както театърът и киното, биха помогнали на духа ни да се възвиси над трудностите.

-А ти самата какво обичаш да четеш? Кой е любимият ти автор?

-Признавам си, че свободното ми време е малко, но когато завърша със задачите си за деня, обожавам да си почивам с книга в ръка. Предпочитам прозаичните творби на класиците ни – Йордан Йовков, Елин Пелин и Димитър Талев. От чуждите автори фаворити са ми Елиф Шафак, Халед Хосейни, Фредерик Бакман и Маркес. Според мен поезията изисква по-специфична нагласа. Удоволствие ми носи римуваното слово на съвременни творци като Маргарита Петкова и Мария Лалева.

-Може ли да ни разкриеш малко подробности за бъдещите ти проекти?

-Да, разбира се. Работя по предстоящата си книга „ Цвете за теб“. Тя ще включва в себе си поетични и прозаични творби, и се надявам да стане реалност щом обстановката в страната се нормализира. В мислите ми присъства и книга с работно заглавие „ С чуждо сърце“. Но за момента бих желала тя да си остане моя мъничка тайна.

-Какво ти тежи? В какво вярваш?

-За мен настоящето е грозно отражение в криво огледало. Може да звучи тривиално, но ме души за гърлото една протегната за жълти стотинки ръка и все още не мога да свикна с вида на изгубилите надежда очи на възрастните. Не мога да се примиря с простащината, бездуховността и с липсата на заинтересованост към съдбата на България. Въпреки че донкихотовците вече са остарели и липсват вятърни мелници, не съм изгубила надежда в доброто.

В какво вярвам ли? Вярвам в любовта, която много нежно пропуква защитната черупка на човеците. В тази, която понякога прилича на кокиче, осмелило се да цъфне в най-лютата зима и в тази, която „ пълни „ стомаха с пеперуди. Тя ни прави силни и красиво осмисля живота ни. И точно тя е най-голямото богатство на земята.

Имаш ли си свое мото? Какво е то?

-Аз съм човек като всички останали хора. Имам своите битки, съмнения, падения и върхове. Понякога душата ми се люшка между отчаянието и надеждата, между осъждането и прошката, между мрака и светлината. Има моменти, когато се усмихвам, докато ми се плаче. Друг път стискам зъби, поглеждам небето и си казвам, че за всичко си има причина и че винаги се намира път. Казвам си: „ И това ще мине.“, за да мога да продължа напред.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s