Писателят Явор Цанев: „Изглежда на хората им допада да бъдат плашени, да съпреживяват страхотиите“

Интервю на Петър Цвятков, репортер на в-к „Алтернатив прес“ за Габрово

Кога се появи тази страст към литературата при Вас?

Творчеството е процес, при който се създава нещо ново, то е свързано с представянето на различни идеи и хрумвания или на откриване на неочаквани връзки между съществуващи такива. Част от него много прилича на игра, а освен това добавя особено усещане за свобода. Помислете си само: щом чрез книгите можете да се докоснете до далечни или въображаеми светове, те не съдържат ли особен вид магия? Е, как нещо подобно да не те привлече още в детството?

-Поезия или проза предпочитате да пишете?

Различните идеи или истории обикновено носят със себе си усещането за подходящата форма, поне при мен е така. Понякога в прозата има малко поезия и обратното. Харесвам и двете.

-Разкажете ни повече за новия Ви детски роман с вградена анимация. Как се роди идеята за него?

-„Силвър и вампирите“ е малко страшна, но пък забавна история, която могат да разгърнат както децата, така и техните родители. В нея изправям домашния любимец на героите срещу кошмарния образ на вампира. Постарах се да звучи на границата на достоверното – дори на корицата въпросният котарак Силвър е сниман, а не нарисуван, за да засиля усещането, че историята би могла да е истинска. Избрах анимацията от поредни изображения на страниците, която се задвижва при разлистване, за да привлека вниманието на бъдещите читатели от първия досег с изданието. Докато представях „Злостории“, децата често ме питаха дали смятам да пиша още книги за тях и аз споделях идеята за „Силвър и вампирите“. От реакциите им още тогава стана ясно, че нямат търпение да прочетат подобна история.

мятате ли се за целунат от Бога?

Вероятно въпросът е породен от заглавието на един от сборниците ми – „Целунат от Бога“. -Историята с това заглавие е доста мрачна и на никого не пожелавам описаната там целувка.

Голям ли е интересът на читателите в България към хоръра и фантастиката?

Като всички други жанрове, хорърът и фантастиката имат своя кръг фенове и читатели и ми се струва, че той не е малък. Хората са свободни да четат каквото им допада и това е чудесно. Не мисля, че съвременният читател би се ограничил с една тематика.

Обичат ли хората да бъдат плашени?

В изкуството страхът и ужасът търсят своята художествена стойност. В този смисъл изглежда на хората им допада да бъдат плашени, да съпреживяват страхотиите, които се случват с героите. Ако историята е поднесена добре, читателят може едновременно да бъде в безопасното си кресло, но и да изпита емоциите, заложени в сюжета. При това е възможно да открие дълбоко в себе си нещо, което на моменти се размърдва неспокойно и е по-древно от писаното слово.

-Кои четат повече – по-младите или по-старите читатели?

На този въпрос не мога да отговоря. Иска ми се всеки да е открил за себе си удоволствието от четенето, но това е доста индивидуално. Днешните деца имат куп други изкушения, които привличат вниманието им, но смятам, че четенето не може да се сравни с друго преживяване.

Какво мислите за страха?

Страхът е неразделна част от човешките емоции и е пряко свързан с инстинкта за самосъхранение. Според мен обаче той има и още едно интересно проявление, а именно, че развива въображението. Когато стоим на тъмно например, дори да не вярваме в свръхестествени същества, се случва да ги визуализираме в съзнанието си. Това също е вид творчество, защото за момент създаваме въображаем свят, от който самите ние може да настръхнем.

– Какви са вашите страхове и кошмари?

Може би най-кошмарно е осъзнаването, че понякога не можеш да помогнеш в тежка, критична или трагична ситуация, колкото и да ти се иска да го направиш.

– Можете ли да ни издадете малка част от бъдещите си проекти?

До края на годината смятам да издам нов сборник с разкази. Надявам се лятото да поработя и върху ново приключение за деца, което да излезе догодина.

-Как се насочихте към перото и какво Ви мотивира да пишете в днешния ден, когато все по-малко хора четат?

Вече споделих какво ме привлича и радва в писането, а че хората четат по-малко… не мисля, че е така. Всъщност съвременната комуникация и социалните мрежи налагат повече четене, макар и не точно на книги. Факт е, че броят на заглавията непрекъснато расте, а човек разполага с ограничено време и е невъзможно да обърне внимание на всичко. Най-мотивиращи вероятно са отзивите на читатели, които са харесали книгите.

Какво послание бихте искали да предадете на читателите си?

Дори и в най-забавната и лека история авторът споделя нещо с читателя. Дали това ще се случи и дали ще е по начина, по който авторът си го представя, зависи до голяма степен и от четящия. Затова споменах, че е удовлетворяващо и мотивиращо, когато книгата намери своите читатели. Понеже става въпрос за детска литература, посланията могат да са наистина много и е излишно да ги изброявам, но ако в една книга децата открият, че четенето може да е забавно и обогатяващо – то тя вече си струва.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s