Една фондация, един пример за родолюбие – „Българските корени“

Анелия Крумова, наш кореспондент за Кърджали

Снимка на профила на Анелия Крумова

Българските корени“ – сигурна съм, че сте чували за тях! Сигурна съм, че сте виждали техни фотографии! Ако все още не сте, се разходете до Пловдив и по-точно до Цар-Симеоновата градина, до фонтана „Деметра“ и посетете Фотографска изложба „Девойко, мари хубава“.

Фондация „Българските корени“ за мен е пример за отдаденост в името на България! Познавам екипа на фондацията от 5 години и не мога да бъда по-горда от този факт! За мен беше истинска чест да бъда част от техни проекти! И бих казала, че изпитвам искрено уважение и силна обич към тези хора! Може би, когато прочетете написаното в следващите редове ще разберете защо за мен те са хора за пример! Скъпи читатели на „Алтернатив прес“, от името на фондация „Българските корени“ говори Петър Петров.

Кои са „Българските корени“? Бихте ли запознали читателите на Алтернатив прес с вашата дейност.

Фондация „Българските корени“ е неправителствена организация, с цели, насочени основно към популяризиране на българското културно-историческо наследство. Зад този проект стои екип от професионалисти в сферата на етнонауките, фотографията, рекламата, маркетинга, издателските и социалните дейности. Повече от пет години ние присъстваме в социалното пространство в страната и извън нейните граници, като представяме по достъпен, приемлив и красив начин резултатите от нашата дейност. Обединявайки се зад името „Българските корени“, ние влязохме в немалко от музеите в България, посетихме всеки значим форум, фестивал и събор, потопихме се в носталгичния копнеж на българските диаспори в съседните нам държави, подкрепихме общини и културни центрове, участвахме в дейността на патриотични структури и организации, като навсякъде събирахме АВТЕНТИЧНИ детайли от българската непреходна култура, бит и народност. В крайна сметка се роди проектът „Българските корени“, който няма аналог в България. Със средствата на социалните мрежи отразявахме и продължаваме да отразяваме голяма част от значимите в културологичен план мероприятия и събития, проведени в страната и чужбина през последните пет години. В резултат на това към настоящия момент се радваме на подкрепата на повече от 40 000 поддръжници на нашата страница. Създадохме поредица от бутикови календари, които илюстрират по недвусмислен начин красотата на традиционното българско облекло през последните 300 години. Въпреки че до срeдата на XX в. то вече е загубило своята утилитарна функция, към настоящия момент неговата красота определено е една от златните визитки на България. В този смисъл, календарите на „Българските корени“ представят вероятно единствения нагледен, богат и коректен от историческа и етнографска гледна точка снимков материал, който освен всичко останало притежава завидно качество. Те дават шанс на съвременния човек да се докосне до уникални произведения на изкуството, до бита и културата от последните няколко века и оживявайки чрез народната памет, позволяват да се придобие реална представа за това как е изглеждала, живяла и творила българката в тези трудни години. Това беше подтикът да започнем да популяризираме тези скрити от погледа знания и културни шедьоври. Екипът на „Българските корени“ се наложи като еталон на фотографско качество и историко-етнографска коректност при отразяването на всички мероприятия, в които присъстват автентични детайли от българския фолклор, бит и народност. Давайки си сметка, че в XXI в. трудно могат да се диференцират традиционните културни ценности от съвременните им интерпретации, ние се стараем да представяме всяко истинско късче история, придружено от максимално достоверна информация за първоизточника. Истински се радвам и съм горд, че работата ни по този проект ни срещна с млада дама като теб, за която думичката „българщина“ не е някаква чуждица.

По повод Националния празник на България – 3 март, вие организирате фотографската изложба „Девойко, мари хубава“ в Пловдив. Какво ще могат да видят посетителите на тази изложба?

-Преди пет години, обединени от проекта „Българските корени“, ние започнахме да правим фотографии на някои от най-красивите образци на традиционното българско облекло от последните няколко века. Фотографиите вече са познати на културната общественост на страната с това, че пресъздават максимално точно и коректно начина, по който е изглеждала българката в своята носия. Стараем се да обхванем всички етнографски райони в страната, като покажем многообразието и непреходната красота на българската носия. За да ѝ вдъхнем живот, обличаме в костюма красиво българско момиче и снимаме в естествена среда или при режисирани условия, максимално близки до тези, в които е живяла истинската собственичка на костюма. Целта ни е да покажем, от една страна, уникалността на всеки етнографски район и от друга, че българката, без значение в кое селце или паланка живее, притежава знания, умения, усет за красота и хармония, които предава през поколенията. В изложбата в 20 пана представяме именно това многообразие от различните етнографски райони. Естествено, не е възможно да се представи който и да било етнографски район само с един-единствен костюм, и затова сме се постарали да подберем най-характерните и познаваемите. Всяка една дреха говори за региона, от който идва, разказва историята за жената, която я е носила – едно чудно съчетание от багри, очертания и шевици, в които са вложени целият живот, битие и светоусещане на човека, на когото е принадлежала. Посетителите могат да видят един уникален невестински костюм от габровския район – известен като „сокай от Габрово“. За неговата красота и за изключителната „сокайна шевица“ има изписани томове, но аз ще спомена само, че този костюм е бил забранен от църквата в началото на XIX в. с презумпцията, че представлява греховно облекло. Показваме костюм от Лазаро поле в неговата пищност, ведно с всички накити и украшения, типични за македонския етнос. Подобна изложба е немислима, ако в нея няма поне белодрешна носия, и ние представяме един изключителен костюм от Плевенско – познат като Плевенска каица. Правим леко загатване и препратка към пъстроцветността на дъгата, която е характерна за Родопите.След Рупчоса плавно се потапяме в изключителното съчетание от багри и цветове, с които се отличават носиите от Пиринския край. Тук, естествено, няма как да останем равнодушни и да не покажем и още един невестински костюм от Разлог. Спускаме се от Предела и минаваме през района, в който е творил един от най-големите ценители на красотата на българката, Владимир Димитров – Майстора. Не можем да пропуснем една от най-красивите в наши дни носии – с типичната ѝ ефирност и съчетание на коприна, сърма и бродерия, а именно – Кюстендилската сая. Леко кривваме встрани и се спираме в Дупнишко. Един изключителен костюм, който за съжаление е малко познат и няма кой знае колко много запазени образци. След това се отправяме към Трън и носията, която и днес в рамките на изложбата събира изключително много селфита и лайкове. Връщаме се отново в района на Пловдивско с една прекрасна тракийска носия от Чешнегирово.Нашата красива разходка продължава и ни отвежда в с. Подвис, общ. Бургас, а там сме впечатлени от една различна и магнетична носия. Тук сме само на една крачка от Гюмюрджина, и спираме зашеметени пред единствения пълен екземпляр в български музей (доколкото зная) от Узун кьопрю. Вземаме глътка въздух и след завой обратно, заставаме пред двете тронски носии от Елховския регион. Малко по-голяма крачка, и сме във Врачанския регион. Последната носия се приема като шедьовър сред познавачите и е характерна за малко населено място – което се нарича Бърдарски геран. Костюмът на банатските българи се отличава с изключителна пищност и украса, и затова към него има и огромен интерес. Неусетно сме изминали всичките 20 пана и… ами, готови сме за следващата изложба. Просто ни поканете в Кърджали.

Каква е целта на тази уникална по рода си изложба?

-Благодаря за този въпрос. На него ще отговоря кратко и ясно. Мечтата, надеждата и желанието ни е да провокираме интерес към нашето културно минало. Да отворим сърцата си и да почувстваме магията, която притежава българският автентичен фолклор. Да дадем шанс на традиционната ни култура и отърсвайки се от праха на носталгията по миналите времена, да открием своите корени. Те, нашите живи български корени, са единственият гарант, че съзнавайки своята етническа и национална идентичност, можем да имаме българско самосъзнание и национално самочувствие в контекста на общоевропейските културни традиции. Така ще бъдем едновременно горди и достойни с името и на нашите предци, и на Родината. Защото без значение дали си даваме сметка, или не – Родината е като майката – ЕДИНСТВЕНА.

Тази година, всеки закупил от вашите календари, става част от благотворителната инициатива за закупуване на къщата на Димитър Талев в град Прилеп и превръщането ѝ в български музей. Разкажете ни малко повече за тази инициатива.

-Инициативата за закупуване на родната къща на Димитър Талев и превръщането ѝ в български музей принадлежи на фондация „Димитър Талев“. Ние имахме шанса да се запознаем с тези хора и думите им попаднаха в сърцата ни, грабнаха ни от първия миг. Нямахме време да мислим, да обсъждаме и да правим стратегии. Това е като летния дъжд – пада изведнъж и когато премине, оставаш осветен от Слънцето и осъзнаваш, че вероятно това е дело, което е дошло, за да извади на показ най-добрите ти качества. Такова едно предизвикателство може да ти докаже, че си жив и сетивен за съществените, за важните, за човешките и културните програми на времето, в което живееш. Знаеш ли по-добър наркотик от това?!

Какви бъдещи проекти да очакваме от „Българските корени“?

-О, апетитът идва с яденето. Все още не сме заснели детайлно всички етнографски райони. Надявам се, че следващите години ще получим по-голяма подкрепа и от културните институции в страна и в чужбина. Вече имаме покана да сторим това и в Северна Македония, после ще отидем при банатските българи в Румъния. Едновременно с това подготвяме изложби пред българската диаспора във Франция и Германия. След 2 години ни предстои изложба в САЩ, която ще реализираме съвместно с няколко музея в България. Предстоят ни няколко концерта-изложби, с които продължаваме работата си по инициативата на „Димитър Талев“ фондация. Естествено, всичко, което сме заснели, ще бъде издадено – работим и по това. Вероятно най-голямото предизвикателство ще бъде желанието ни да се потопим в „дълбокото“ на фолклора – ритуали, чествания, обичаи, в цикъла делник – празник.

За мен вие сте будителите на нашето време. Какво е посланието към младите, което искате да оставите? 

-Върнете се към корените си, събудете огъня в сърцата си, познайте българската автентична култура, бъдете горди, че сте Българи, бъдете достойни да положите сърцето си и ума си в дан пред Олтара на Родината и със сигурност България ще пребъде!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s