ПОЕТЕСАТА ГАБРИЕЛА ИВАНОВА: „Ако бях заглавие на стихотворение, гордо бих носила името „парадокс““

Интервю на Илиана Пенова, наш репортер за Пловдив

Габриела Иванова спечели първа награда за стихотворение в литературния конкурс „Изящното перо – 2019“, организиран от Салон за българска култура и духовност – Чикаго. Стихотворението й „Жертвоприношение“ бе отличено в категорията „Любовна лирика“ сред творбите на друго наши сънародници от целя свят света. Габриела е ученичка в 12 клас, председател на литературен клуб „Дар“, актриса е в театър „Мечтание“ и е носител на национални награди по банкиране и бюджетиране. Освен всички тези успехи е и медалист с баскетболния тим на гимназията.

Но днес няма да говорим за тези нейни успехи, а за литература, любов, вдъхновение и изкуство.

Здравей, Габриела, би ли се представила за нашите читатели?

-Казвам се Габриела Иванова, на 18 години съм и живея в Сливен. Ученичка съм в Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“ и тази година ще бъда абитуриентка. Мога да се опиша като едно „влюбено и загубено“ момиче, което търси себе си и своето място в света.

-Поздравления за спечелената първа награда в литературния конкурс „Изящно перо“! Какво е чувството творчеството ти да бъде оценено така високо?

-Усещането, че някой друг е вникнал в творчеството ти и е бил впечатлен от написаното… Това усещане е несравнимо. Радвам се, че изпитвам това всеки път, когато някой ми сподели, че се е „намерил“ между моите редове и моите мисли са го докоснали по един или друг начин.

-Как реагира, когато това се случи?

-Събота вечер. Празнувахме рожденият ден на сестра ми и съвсем случайно реших да си проверя имейла – така и разбрах за отличието. На лицето ми грейна огромна усмивка, последвана от усмивките на цялото ми семейство. Моментът беше прекрасен и се превърна в един още по-прекрасен спомен.

Как се реши да участваш в този конкурс и очакваше ли подобен успех?

-Съвсем случайно разбрах за конкурса и си зададох въпроса „Защо не?“. Изпратих няколко стихотворения (час преди крайния срок) и почти забравих за него. В подобни конкурси, а именно такива свързани с изкуство, не трябва да очакваш нищо. Изпращаш и се надяваш на най-доброто.

-На каква възраст започна да пишеш?

-Започнах да пиша преди около половин година. Една вечер нахвърлих мислите си „на белия лист“ и бях приятно изненадана от резултата. Реших да споделя творбите си и срещнах много голяма подкрепа още в самото начало, за което съм адски благодарна. Именно това ме мотивира да продължа да пиша.

Какво те вдъхновява да твориш?

-Вдъхновяват ме мъката и любовта. Отдавна разбрах, че не съм от хората, чиято муза се крие „навсякъде“ било то в природата или в бита. Любовта, колкото и клиширано да звучи, сама по себе си е изкуство и всяко изкуство произлиза от нея.

ко ти самата беше стихотворение, какво щеше да е неговото заглавие?

-Мисля, че гордо бих носила името „парадокс“. Бих била кратко, многопластово стихотворение, без излишни думи, оставящо след себе си въпроси без дори да ги задава. Това целя и с творчество си.

Има ли автор, който те вдъхновява?

-Много автори ме вдъхновяват. Искам моите творби да са поне наполовина толкова красиви и въздействащи, колкото са техните в моите очи. Мечтая един ден някой да отвори моя стихосбирка и да намери себе си между страниците, така както аз се намирам в творчеството на Яворов, Вапцаров, Дамянов и много други българки поети.

-Знам,че тази година си абитуриентка, с какво планираш да се занимаваш в бъдеще ?

-Засега планът е да следвам Българска филология в Софийския университет. По пътя си към кандидатстването срещам млади, талантливи и одухотворени хора, които ми подсказват, че не съм сбъркала с решението си. Искам да се потопя в света на литературата и да пребродя всяко кътче на нашия прекрасен език. В дългосрочен план – искам да стана учител и да показвам на децата красотата на словото, така както са я показвали на мен.

-Смяташ ли за вярно твърдението, че когато творецът страда пише най-добре?

-Абсолютно. Болката е велика муза наред с любовта. Когато страдаш не пишеш с ума си, а твориш с душата си. Читателят не чете думи, а съпреживява чувства. Страданието е красиво, а ние непрестанно го прикриваме под фалшиви усмивки. Защо?

За финал опиши си себе си с три думи.

А ето и една непубликувана творба на младото дарование:

-Парадокс, любов и гибел.

Изгубената поетеса

търси изход от света,

от гротескната пиеса

и парад на пошлостта.

Място по-вулгарно

от пословичния Ад.

Що е то сакрално

във чудовищния град?!

Тук злобата властва.

Развратът царува.

Слабият под силният.

На злото се робува.

А душата измъчена

от грозната гледка

търси хладен ключ

от оловната клетка.

И пъкъла кървав

по-кървав ще стане.

И града мъртъв

такъв ще си остане

– парад на пошлостта

и гротескна пиеса…

Но намери ли изход

погубената поетеса?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s