Творецът Борис Комитов: „Всичко е временно, суета и гъдел на егото“

Интервю на Тошко Стоянов, репортер на в-к „Алтернатив прес“ за Бургас

Господин Комитов,освен че сте прекрасен певец, Вие и Вашият род имате много богато историческо минало. Един от Вашите дядовци е бил опълченец на Шипка през войната! Разкажете ни малко повече за Вашият богат род!

– Моят прадядо, по бащина линия, Петър Иванов Милков идва от Тулча и се заселва в Сливен, като там се жени. Опълченец е от Шипка в състава на Осма опълченска бригада. Когато се връща от Освободителната война, всички започват да го наричат „Бай Петър Комитата“ и така моят дядо, неговият син е първият, който започва да носи фамилията Комитов. Бил е прошнописец в съда и като опълченец е имал право на пожизнена пенсия. Отказал е такава с мотива, че не е храненик на тази държава, за да му дава пари… Такъв е бил мирогледът на много българи тогава. Другият ми прадядо, бащата на моята баба, пак по бащина линия-полковник Александър Евстатиев е руски възпитаник и е бил началник на гарнизона в Пловдив. Неговият брат Сава Поп Евстатиев е сред организаторите на революционния комитет в Оборище/името му е изписано на самата възпоменателна плоча на Оборище. В къщата на техния баща поп Иван , Левски е основал революционен комитет, а в дома им е бил приютяван Георги Бенковски. За всичкото това имам официално писмо от Националния музей „Шипка-Бузлуджа“, на който и подарих някои техни архивни снимки от онова време. В рода ни има 27 свещеници, като двама от тях са погребани в двора на църквата в Стрелча. Другият ми дядо – Христо Махлебашиев, по майчина линия , е бил последният председател на Апелативния съд в Пловдив до закриването му от комунистите на 1 юли 1948 г. След това става адвокат.

Как започна вашата музикална кариера?

– Започнах да пея с песните на Емил Димитров. Знаех всички негови песни и като ученик в Строителния техникум в Пловдив бях канен да пея по много мероприятия и концерти. Вземал съм уроци по пеене в Пловдив при известната вокална педагожка Елена Вапцарова, а като студент в София – при Цветана Възвъзова, която ме и подготви да взема категория за пеене. Пял съм много малко по ресторанти, а повече съм правил концерти. Бях наивен тогава, да си помисля, че мога да издам и плоча, тогава нямаше още CD. Един „велик“композитор ми каза много грозни думи против Емил и ми препоръча да си сменя стила, тъй като стилът на Емил Димитров бил абсолютен кич… След тези „окуражаващи“ думи се прибрах в Пловдив и започнах работа като строителен инженер- завършил съм ВИАС София. Видях безсмислието и „свободата“ на системата, че е абсурдно да се бориш против нея. При това в моята квартира като студент в София идваха много певици, които учеха тогава в Естрадния отдел и впоследствие станаха известни…и съм много добре запознат какви са начините, за да пробиеш в този бранш.

Навярно имате много спомени от колегите си от това време, кой Ви е най-мил?

– Имам такива спомени, но това са клюки, които за мен нямат смисъл. По-скоро, връщайки се назад във времето искам да споделя за неща, за които дори и не съм си мечтал… спомените с Георги Парцалев, Йорданка Христова…Например, как Лили Иванова в началото ми се обаждаше, за да ми каже,че иска да пътуваме заедно по концерти. Как у тях правихме планове за същите… Също как Емил Димитров искаше да направим концерт с негови песни и аз да му ги изпея, тогава той вече беше получил инсулт.

Какво е вълнението да напишете песни за певица като Йорданка Христова? Или пък за Вокална група“Слънчице“?

– За детската група „Слънчице“ написах песен специално, по искане на Росица Овчарова-много добра певица и вокален педагог, жена на моя приятел, барабанистът от група „Фактор“- Ангел Овчаров. За Йорданка Христова-невероятен човек и певица написах – „Пей легендо“ и „Тъжна е нощта“, а и имаме и два дуета заедно. Това беше едно голямо мое желание.

Как съдбата Ви срещна с неотразимия Георги Парцалев?

  • За мен е най-големият наш артист. С Парцалев ме запозна Златко Крушков- импресарио, който ме представи и препоръча. Имал съм само три участия с него, но бяха… знаменателни!

Друг известен факт за Вас е,че сте записали православен албум за българската църква Защо записахте точно такъв жанр музика?

– Музиката на човешкото сърце е да пее за Бог и за любов. Като православен християнин, моето желание беше да пиша и такива песни. Бях направил две такива и ги дадох на един мой приятел, преподавател в Пловдивската духовна семинария за мнение. Там случайно ги чул Великотърновският митрополит Григорий-тогава ректор на Семинарията. Той ми предложи да направя диск с песни за Българската православна църква.

-Какво място заема театърът във Вашият живот?

– Театърът е една велика магия.Играл съм в „Татул“, но не се виждам като артист.

Какво е Вашето най-съкровено желание?

– Желанието ми е, като на всеки православен християнин, да си спася душата. Другото е временно, суета и гъдел на егото. Не е важна прашинката – животът тук на земята, а вечността!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s