Николета Карпузова:“Не ти е нужно нищо друго, освен да отвориш душата си и да потърсиш в нея чистотата на усмивката.“

Интервю на Мишел Петрова, репортер на в-к „Алтернатив прес“ за Ловеч

Днес разговаряме с Николета Карпузова, една усмихната и млада дама, чиято мечта от детството е била да напише книга. С нея си поговорихме за усмивките, любовта и за сбъднатата й мечта в литературата.

-Защо книгата Ви е озаглавена „На брега на усмивките“?

-Името на книгата ми е съвкупност от две любими мои неща, а именно морето и усмивката. Морето е любимото ми място. Обожавам да стоя на брега, независимо какъв е сезонът. Винаги тръгвайки си от там се чувствам чисто нова. Колкото до усмивката – обичам да се усмихвам по много и на всичко и всички.

-Какво е за вас усмивката?

-Може и да прозвучи по детски, но за мен усмивката е пъстра дъга. Усмивката е още и надежда. Замислете се с една искрена усмивка колко надежда можем да подарим на някой, ако е дадена в правилния момент. Усмивката има безброй лица и аспекти, а хубавото е, че тя винаги е вестител на добро, от което всъщност света ни се нуждае.

-Какво може да предизвика вашата усмивка?

-Мен лично успяват истински и щастливо да ме усмихнат най-простоватите неща. Усмихва ме слънцето, когато грее в очите ми и някак си красиво отразява всичко покрай мен. Усмихват ме децата, които по толкова непринуден начин показват любовта си, усмихва ме да ги гледам как си играят. Усмихва ме да бъда сред природата, да дишам свежия въздух и да и се наслаждавам. Усмихват ме книгите – те са извор на надежда и мечти, те са богатство. Усмихва ме морето, вълните и брега – връзката между тях е някак магична. Аз явно добре успявам да вдъхна живот на всички тези неща, поне през моята призма. Всичко това успява да ме усмихне истински.

-Как вие правите хората щастливи?

-До скоро си поставях за цел да се опитвам да усмихвам всички намръщени и мрачни хора, които срещах. До момента, в който не осъзнах, че усмивката си е вътре в нас и ако сами не я откриваме , никой не е способен да я извади на лицата ни. Можем да помогнем за откриването и, но цялостната работа по този въпрос е вътре в нас. Въпреки всичко съм безкрайно щастлива, когато виждам, че съм успяла да усмихна някой. Моята същност е усмихната и не изпитвам затруднение да раздавам усмивки и да усмихвам онези които допуснат това да се случи. То ми идва отвътре.

-Може ли човек да бъде усмихнат, но да е тъжен?

-Абсолютно да. И честно казано това доста често си личи. Както казах усмивката има безброй аспекти и един от тях е именно тъгата, която е скрита зад усмивките ни понякога. Всички сме наясно, че е невъзможно да бъдем винаги усмихнати и щастливи. Дори и във филмите и в приказките има лоши моменти, но те са част от живота ни. Аз лично не се чувствам пълноценна ако не преживея тъгата си, каквато и да е тя. Намирам начин да изкарам всички негативи от себе си и да продължа нататък, с усмивка разбира се.

акво искате да кажете на всички хора, които рядко се усмихват?

-Да се усмихваш означава да показваш емоция, но има хора, които много трудно и рядко изразяват емоциите си. Дали защото просто са такива или пък са избрали тази „удобна“ форма – само те си знаят, но моята истина е че усмивката лекува. Най-ефикасно лекува когато сами намираме причина да се усмихнем, а не чакаме някой друг да го направи. Бих им пожелала да потърсят усмивката си някъде в тях. Животът ни е наистина обременен от доста обстоятелства и би било загуба на време да се мръщим и оплакваме. Толкова е приятно да осъзнаеш, че в дадена ситуация си надскочил онова чувство на самосъжаление и обвинение, и че най-елементарно си извадил позитивите на хоризонта на очите си. Ето тогава си струва да се усмихнеш!

Как решихте да напишете книгата?

-Като малка пишех стихотворения за всички анимационни герои които обичах – Мики и Мини Маус бяха и все още са най- любимите ми герои. За жалост тези стихотворения никой не знае къде са. Преди две години някъде докато се подготвях за един от изпитите си в университета, ако не се лъжа беше по Руска философия, попаднах на съвсем случайно стихотворение някъде из книгите които четях. Не помня нито автора, нито заглавието. Докато осъзная аз вече бях написала цяло стихотворение. В продължение на час го препрочитах и се чудех това аз ли съм го написала. Тази случка е като онзи момент, в който малките деца се поглеждат в огледалото за пръв път и започват да опознават сами себе си. Така беше и с мен. Започвайки да пиша, аз се опознавах и всеки следващ ред откриваше по нещо за мен пред мен самата. Оттогава започнах в себе си да нося винаги тефтер и химикал, тъй като вдъхновението не си избира място и час. Книгата ми беше мечта от малка. Все повтарях, че един ден като порасна ще издам книга, но тогава не съм го вярвала достатъчно. До момента в който усетих, че вече съм готова и имам реалната възможност да сбъдна мечтата си. Имах идея както за съдържанието, така и за графичния й дизайн, който в последствие издателство подобри още повече с идеите си. Най- важното беше посланието което щях да оставя в читателя, а това ми беше ясно от самото начало.Искам да предам усмивки напред, искам да накарам хората да се усмихват повече. Книгата е пъстра и както има усмивки, така има и опозиция на тях. Посланието е едно: “ Усмихвайте се каквото и да се случва. В най-лошите на пръв поглед ситуации със сигурност има поне по една причина да се усмихнем. Просто я потърсете. И причината, и усмивката.“

-Усмивката е дар, който може да бъде споделен, според вас хората споделят ли този ценен дар?

-Това е любимият ми въпрос. Дар е, наистина е дар да се усмихваш и да усмихваш, но е дар именно защото можем да го споделяме. В противен случай цялата магия на това ще изчезне. В днешно време част от хората проявяват егоизъм, който е в пълен противовес на това да споделиш. Ще задам въпрос по следния начин: “ Кой би бил щастлив сам? Кой ще се нарече щастлив човек ако не споделя и любовта си, и усмивката си? Всеки може да отговори сам на себе се, но моят отговор категорично и безапелационно е, че аз не бих била щастлива ако не споделям усмивката си!

-Ние, хората трябва да бъдем по-добри и да откриваме малките неща, на които можем да се усмихнем. Корицата на книгата Ви е страхотна, определено може да ме накара да се усмихна, как я избрахте?

-На снимките в книгата съм аз, а мястото е град Доспат. Обожавам нашата българска природа. Магнетична и красива е. Не са нужни думи, за да я опиша. Тя не е думи, тя е усещане, трепет, въздишка, свобода. Обичам да бъда сред природата ни и винаги когато мога го правя. Презарежда ме, връща ме към нещата, които понякога забравям. Била съм почти във всяко кътче на България, но точно това място, този град и гледката от всяка страна на язовира ме накараха да се чувствам различно. Неописуемо приятно е да стоиш на брега на язовира, слънцето да грее в очите ти, а ти просто да мълчиш и да слушаш звука на природата. Наистина магнетично място.

Любовта и усмивката с какво се допълват?

-Асоциирам любовта с всичко. Любов има навсякъде. И тук държа да подчертая, че не цитирам само любовта в партньорските отношения, тъй като повечето хора я свързват предимно с това. Аз твърдя, че любов има в нещата, които ни харесва да правим, местата които обичаме да посещаваме. Любов има в усмивката на дете, в усмивката на старец. Любов има в цветето, което си получил без повод. Любов има в начина, по който гледаме хората срещу нас. Любов има там където си способен да я видиш. Аз лично я виждам навсякъде, а усмивката е онзи показател, че я има.

един последен въпрос, искате ли да кажете нещо на всички забързани хора в това така забързано ежедневие?

-На този последен въпрос ще цитирам част от увода в книгата ми: „Карам те за малко да спреш забързаното си ежедневие, срещите си по работа, пазаруването в супермаркета и всичко онова, което понякога ни задушава от еднообразния начин, по който се случва. Искам просто да ти покажа онези така далеч изпратени от нас неща, които имат силата да накарат човек да се усмихне по един необикновен и истински начин. Не ти е нужно нищо друго, освен да отвориш душата си и да потърсиш в нея чистотата на усмивката. Дано някъде из страниците намериш нейната вълшебна сила.“

лагодаря за това вълшебно и усмихнато интервю!

За контакт с писателката:

Facebook страницата е : Николета Карпузова/Автор Instagram: nicol_poetry

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s