Боян Боев: „Иска ми се все повече хора да се борят за сбъдването на мечтите си, независимо от препятствията“

Интервю на Анелия Крумова, репортер на в-к „Алтернатив прес“

Боян Боев е определян като един от най-успешните съвременни автори в България. Той е на 26-години, но вече е публикуван в учебник по литература за 6 клас на издателство „Просвета“, одобрен от Министерството на образованието и науката за учебната 2017/2018 година. Завършил е Професионалната гимназия по икономика в град Ямбол. През 2009 г. публикува в сборник първия си разказ – „Тъмна вечер“. През март 2010 година е издадена първата му самостоятелна книга – повестта „Красавицата и Отшелникът“, а през 2012 година издава и втората си книга – сборник от разкази на истински хора от живота им – „Разказите на Различните“. Ппродължава да пише разкази и приказки, които публикува в личен блог. Най-голям читателски интерес предизвиква с романа си „Сайбиевата невеста“ . В книгата се срещат любов и традиции. Повече за себе си и за своето творчество разказва Боян Боев в следващите редове.

-Какво ти донесе и какво ти отне „Сайбиевата невеста“?

-Благодарение на моя роман „Сайбиевата невеста“ успях да се запозная с толкова прекрасни хора, да усетя безрезервната обич на много читатели и да изпитам известна гордост, виждайки вълнението в очите на онези, прочели книгата ми. До момента не мисля, че „Сайбиевата невеста“ ми е отнела нещо. Дори напротив – продължавам само да получавам радост и положителна енергия от моите читатели.

– Как започна да пишеш тази книга? Имаше ли нещо конкретно, което се превърна в твое вдъхновение?

-Винаги ми е било интересно българското народно творчество. Разглеждайки народните ни песни като чисто поетически текстове, в тях можем да открием много интересни истории. Голяма част от тези истории разказват за невъзможната любов на двама млади или за несподелени чувства, а в повечето случаи краят е трагичен за лирическите герои. Именно такава история исках да създам и аз. Дълго време черпих информация, която после вплетох в сюжета на моя роман. Така че в „Сайбиевата невеста“ има и истински случки, за които съм чел или са ми били разказани от някого. Точно този трагизъм на народните песни, на послушанието на младите и подчинението на волята на родителите им, за мен се превърна във вдъхновение за написването на „Сайбиевата невеста“.

-Книгата се превърна в тотален бестселър. Очакваше ли такъв отзвук?

-Истината е, че не очаквах такъв интерес към моята книга. Все пак е трудно млад и непопулярен автор да привлече особено внимание към себе си. Но може би благодарение на читателите на разказите ми в моя блог през годините, на всички онези, които очакваха с нетърпение книгата да излезе от печат и новината за нея се носеше от уста на уста, точно както народните песни, „Сайбиевата невеста“ успя да получи това внимание. Благодарен съм за всички хубави отзиви, които получавам ежедневно от познати и непознати!

-Много сюжети в книгата са свързани с народните традиции. Какво е за теб Родината?

-Родината за мен е дом, в който трябва да съхраним своите традиции, обичаи и история. Българският народ е богат с миналото си, което трябва да помним със славните и трудните му времена. Напоследък забелязвам тенденцията все повече млади хора да се връщат към корените си. Според мен това е добър знак.

-Какво ще споделиш за позицията на писателите в България?

-Писателите в България стават все повече, а творчеството им все по-разнообразно. Вярвам, че това би накарало все повече читатели да посегнат към книга на български автор. А времето само ще отсее хубавите литературни произведения от останалите.

– Какво да очакваме след „Сайбиевата невеста“? Следваща книга?

-Имам идеи за друг роман. Иска ми се да мога да издам и разказите си, предшестващи „Сайбиевата невеста“. Но времето ще покаже какво ще се случи.

– А какво четеш? Кой е любимият ти автор?

-В момента чета книгата на Михаил Ив. Маджаров – „На Божи гроб преди шестдесет години и днес“. Тази книга ми разкрива много нови картини за българското общество от втората половина на XIX век.

Любими мои автори са българските класици, като Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Талев, Емилиян Станев и други.. От световната литература – Толстой, Пушкин, Габриел Гарсия Маркес и други. Имам и много любими съвременни автори, като Е. Е. Шмит, Халед Хосейни, Орхан Памук, Бохумил Храбал…

– Можеш ли да се определиш като щастлив човек?

-Човекът е същество, устроено така, че винаги да иска още и още. Все нещо не му достига. В това отношение и аз не се отличавам от останалите. Оценявам всеки един миг на щастие, който ми се дава. И ако събера всички тези мигове накуп, бих казал, че трябва да съм щастлив човек.

-Какво е посланието, което искаш да оставиш?

-Иска ми се все повече хора да се борят за сбъдването на мечтите си, независимо от препятствията, с които е осеян пътят им.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s