Христо Стоичков: „Не бях от най-кротките, 2-3 пъти ме изключиха от училище, но когато идваха състезания ме връщаха“

Интервю на Петър Цвятков, репортер на в-к „Алтернатив прес“ за Габрово с Христо Стоичков, който наскоро представи автобиографичната си книга в Габрово

– Какво Ви подтикна заедно с Владимир Памуков да напишете биографията Ви и ще разкажете ли, как мина процесът на писането й?


– Отне ни повече от 2 години. Идеята възникна от това, че направихме фотоалбум през 2007 г. със снимки, които никой друг не притежава, и ми хареса идеята да направим още един за моята цяла кариера: Откъде съм започнал, как съм минал и докъде съм стигнал. Така се зароди идеята. Минаха се години и хората започнаха да говорят за мен и отидох при Владо. Казах му да отдели малко време и да напишем книгата, тъй като той е пряк съучастник, което означава, че е „излъгал“ много малко. Но важното е, че я направихме с голямо желание, тъй като вътре в книгата няма скрито-покрито. Аз не съм с 2 маски, карам директно, което за мен е много по-важно. За някои ще бъда, за други няма да бъда. Аз съм щастлив, горд, а сега вече още по-горд дядо!


Липсва ли Ви активния футболен живот и как Ви се отразява почивката от него?


– Не, не ми липсва. При мен няма носталгия! Тя не съществува, защото съм си изпълнил моите детски мечти. Винаги съм ги търсил по най-добрия начин – с много труд. Защото, когато тези мечти са се появили, аз съм бил още малко дете и оттогава съм се стремил винаги да съм поне колкото тях или една крачка над тях. Както беше навремето. Исках да играя в А група, отидох да играя в А група. Исках да стана голмайстор на България, станах голмайстор на България. Както казват старите хора – апетитът идва с храненето. Ако нямаш хъс и характер, няма как да го постигнеш!


Кое е най-голямото предизвикателство, през което сте преминал през кариерата Ви?


– Предизвикателствата са много. Едно от тях бе да покажа на тези, които ме изгониха от футбола, че съм по-голям от тях, защото на 12 години ме махнаха от футбола, защото ми казаха, че не ставам да играя футбол, понеже бях много дребен! На 20 години ме наказаха завинаги да не играя футбол! На 23 ме изключиха за 6 месеца и тези, които ме изключиха, след години идваха и ми казаха „Ти си най-големият!“. Искаха да се снимам с тях, но аз им казах, че не искам!! И те ме молиха да се снимат с мен, но аз не исках!


-Каква е цената да стигнете дотук, където сте сега?


– Бяхме млади с черни коси, а днес сме с побелели. Лишението е голямо в този спорт. Аз моите деца не съм ги отгледал. Всичко е благодарение на моята жена – тя ги е възпитала, тя ги е отгледала, защото аз на всеки три дни трябваше да пътувам на някъде. Имах два куфара, единият до вратата винаги беше пълен. Прибирам се, взимам го и пак продължавам.


-Днес ще се раздадат награди на много габровски надежди в спорта. Какъв бяхте Вие, като тийнейджър?


– Охх…. Ами не бях от най-кротките. 2-3 пъти ме изключиха от училище, но когато идваха състезания ме връщаха, защото трябваше да побеждават на футбол, на лека атлетика и все ме оправяха. Не бях от най-послушните, но в крайна сметка, нещо научихме от ред и дисциплина в училище. Заради това искам с тези награди, които ще раздадем на тези деца, да им покажем, че не искаме те да вървят по нашия път, защото ако те нямат амбиции няма как да се случи, това което искат! Защото да се изкачиш по един баир е много трудно, но като тръгнеш надолу – ще слезеш много бързо, защото падаш. Кое е най-трудното?! Да се задържиш на върха!


Стигнахте до толкова висок връх, станахте и по-известен, но известността промени ли живота Ви в личен план? И ако да, с какво?

– Същият съм си, аз не съм се променил. Само отсях много. В ситото останаха по-малко истински приятели. Аз моето приятелство не го купувам и няма да го купя, защото нямам пари, с които да си губя времето.


-Можете ли да определите трите най-важни качества на един футболист, с които да стане световноизвестен?


– 3 са много качества! 2 мога да ти дам! Трябва да имаш 1% талант, а другите 99% са да се трудиш, защото, ако не се трудиш, няма как да го развиеш този талант!


-Какво послание бихте искали да предадете на бъдещите футболисти ?


– Най-важното – да се трудят и никога да не се отказват от мечтите си!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s