Пловдивската хард рок банда „RedTrigger“върви напред с мечта за световната сцена

ИНТЕРВЮ НА ВИКТОРИЯ ХРИСТОВА, РЕПОРТЕР НА В-К „АЛТЕРНАТИВ ПРЕС“ ЗА ПЛОВДИВ

сн. Виктория Асенова

Момчета, вие станахте популярни покрай участието си в телевизионния формат “ България търси талант“, но все пак ще ви помолим да се представите за нашите читатели, които са и извън страната.

-Здравейте! Ние сме рок бандата „RedTrigger“, от Пловдив и сме българските AC/DC, както ни наричат, а може и на испански, ха,ха. Свирим класически хард рок с модерни нотки. С една дума си импровизираме и включваме и наши неща. Това сме ние и много обичаме да пием, ха, ха!

-А сега всеки по отделно.

-Аз съм Марти и свиря на ритъм китара и бек вокали.

-Аз съм Димо и съм соло китарата в бандата.

-Даро съм пък аз и съм бек вокал, както и съм с бас китарата.

-Драго ми е Мишо- вокал и бек вокал . Сашо е барабанистът ни, който липсва днес.

-Как започна вашата любов към музиката?

Мишо: С много голяма страст, запознахме се на един мост и аз й подарих цветя, ха, ха. Шегувам се! От ранна възраст сме израснали с тази музика и като пораснахме, решихме, че искаме да я създаваме, не само да я слушаме.

Марти: Буквално от малки сме израснали с класическия рок и метъл. Слушахме го с татко и мама в колата. Закърмени сме , така да се каже с Rainbow, Deep purple, AC/DC и сме израснали с тази музика.

-Как определяте точно стила си ?

Мишо: Главно стилът ни е рок рок енд рол, хард рок – нещо като смесица между всичките, с модерни хеви метъл мотиви.

Димо: Да, но е и важно, че запазваме и старото в стила си.

Марти: Целта ни е, да се възроди класическият лайф стайл. От доста време е изгубен, особено за хората днес, на нашите години, които слушат все повече метълски алтернативи и т.н . Това са някакви модерни глупости, говоря все едно сме старчоци. Всъщност приемаме винаги новите неща, но държим на класиката и като събереш това цялото, става нашата група „RedTrigger“.

Какво мислите за съвременната българска музика?

Мишо: За естрадните балади ли?

Димо: България, колкото и малка държавица да е, смятам, че се ражда големи таланти, но няма публика, която да ги чуе и това е проблемът тук. Още по-зле е за такива групи като нашата. Но и в Америка също рокът умира.


Марто: Само като си представите, че има двуетажни автобуси, които возят Азис и публика….


Как се справяте с фенките?


Марто: Фенките си ги има. Това ни питаха и във формата „България търси талант“. Групарките си ги има, винаги ги е е имало. И да, радваме се на това, снимаме се, кефим се, че има момичета, момчета.

Мишо: Повечето от нас имат приятелки, ама това не ни спира да си купонясваме.

-Всеизвестно е, че в бандите винаги има напрежения. Какъв е духът във вашата , разбирате ли се или спорите?

Марто: Нещо като баланс между двете, когато почнем да спорим се напиваме и се разбираме. Когато не спорим, ни става твърде спокойно и ни доскучава, напиваме се и се караме. Едно и също е винаги, участва алкохол. Винаги опира до уиски, общо взето. Разбираме се като хора, характерите ни си пасват. Имали сме хора в бандата, с които не ни се получаваха нещата и те си заминаха.

Мишо: Важно е да има разбирателство и го постигаме.


-Каква емоция изпитахте на сцената на формата „България търси талант“?


Мишо: Торнадо!

Марти:Градушка!

Мишо: Нашият барабанист Сашко ни каза- „ауе пичове, айде, да се запишем в „България търси талант” и ние бяхме като „бягай от тука уе”.


Димо: Бяхме против, после се напихме и се записахме. Звъннаха ни по телефона и се оказа, че ни канят да опитаме.


Марти: Извикаха ни на кастинг, пуснаха ни парчето и ни звъннаха после пак. Получихме 4 „да“, с което сме горди. Впечатлихме Любен Дилов син и Ицо Хазарта. Но не сме се самозабравили. От там дойде повече фен база, няколко статийки от сорта на „Ицо хазарта на колене“ и други такива. Повече хора ни забелязаха, а на нас това ни беше целта, чрез това предаване да покажем на повече хора нашата музика. Не минахме и без критика, но тя беше повече градивна.


-Как пишете песните си?


Димо: Както знаете слушаме много музика. При мен всичко се смесва в главата ми и се получава нещо ново. Пиша го и го пращам на другите.


Марти: Решаваме какъв е духът на песента, какъв е mood-а, дали ще се хареса, дали ще е за жена изневерила на мъж или мъж на жена, или мъж от мъж, ха,ха,ха, то е модерно сега.

Димо: Основната ни тематика е за рок енд рол. Нашата банда визира тия, дето си търсят белята, мачкат другите.“Turn up the heat“ първоначално беше песен за подгряване, но тя повдига настроението, защото парчето, което свирихме представя електрифициращата сила на рокендрола.


Даро: Идва ти като будилник.

Димо: Там вече от лириките се експериментира. Например преди припева искахме да звучи като инструкция, „Вдигни си показалеца и кутрето, хвани другите с палец“, това се пее в припева на електрикфайт.


Какво мислите за музикалните формати, те дават ли шанс на младите или са просто шоу програми, а изпълнителите дори и спечелилите, един вид са експлоатирани и публиката бързо ги забравя?


Бандата в един глас: Спорно е !


Марти: Например Славин и Томата са печелили, но къде са сега тези хора?


Димо: Винаги има уловка с тези формати.


Мишо: Но пък от друга страна дават реклама като self-promotion.


Даро: За нас главната идея беше да покажем пред по -голяма аудитория какво можем. Всичко друго е бонус.

Мислите ли, че можете да реализирате музиката си в България или планирате да напуснете страната?


Всички:Категорично не искаме да останем. С класически хард рок е трудно да станем известни в България, при условие, че има толкова много групи.


Мишо: Каква по -хубава реклама за България е от това, една група да иде на голяма сцена и от една малка държавка, да отидат на голяма сцена и да представят цялата страна. Това не означава, че не харесваме България, искаме да ни чуят хората и по този начин е да покажем и нашата страна.


-Как виждате бъдещето си?


Мишо: Светло,с много тъмни участъци, ха,ха, с много прекрасни моменти.


Марти: Постигане на мечтите и скъсване на задниците от работа, трошене на хотелски стаи, тур бусове момичета, общо взето рокендрол лайф стайлът, това ни е вградено в нас.

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е received_783908718722921.jpeg


Даро: Също така още една редица български групи да успеят искаме.


Димо: Да, ние съпортваме и другите банди и бихме искали да успеем да помогнем и на другите.

Мишо: Рокендрол бандите трябва да се подкрепяме като семейства. Наскоро се запознахме с един българин, Даниел, който е мениджър в Лондон. Той има проект и търси подгряващи групи. Опитваме да го впечатлим. Така може да стигнем до сцените в Лондон.

-Благодарим ви момчета за този разговор и ви пожелаваме покоряване на световните рок сцени скоро!

А ето и поздрав от групата към читателите 🙂 :


Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s