УТИ: “ ПАЗЯ В ДУШАТА СИ САРМИТЕ НА МАМА“

Интервю на Мишел Петрова и Виктор Николаев

Днес ви срещаме с Петър Бъчваров- Ути, кинокритик по образование, артист, кулинар, рибар, ловец, който открихме по време на празника на трюфела в град Угърчин.

-За нас е интересен въпросът, дали детските мечти се сбъдват? За какво мечтаехте като малък?

-Израснах в една артистичната фамилия – Бъчварови. Тя води рода си от едно село в полите на Стара планина – Медвен. Това е родното място на моя прадядо, Стоян Бъчваров, на революционера Захари Стоянов и на още куп известни българи. Моят прадядо е един от основателите на съвременния български театър. Театърът във Варна носи неговото име.

Майка ми също се занимаваше с телевизия и театър. Предрешено беше да се занимавам с някакъв тип сценично изкуство.

Преди почти 25 години, заедно с Нико Тупарев, приятел и колега, ни хрумна идеята да направим предаване, в единствената по онова време Българска национална телевизия, в което цар и господар да е храната, но не и нейното самоцелно приготвяне. Идеята беше, тя да бъде споделена с тези, които стоят от другата страна на екрана. Да разкажем своите истории, възгледи, спомени. Мисля, че с културата, която имам, с хилядите си пътувания в чужбина, започнах да изграждам едно друго отношение към ястията у хората. Стремежът ми е, да прескоча телевизионния екран. Надявам се, когато вдигна чаша с питие от моето студио , или някъде в България, хората по места също ми казват „Наздраве!”.

-Кое е любимото Ви ястие?

-Всеки си има любимо ястие, което някъде е запазил в душата си и това обикновено са мамините и бабините ястия. Всеки си спомня своето детство, неделите или съботите, които е прекарал с родителите си, когато се е готвело нещо вкусно. В моето детство бяха много неща. Разбира се на мама сармите, пилето с ориз и още куп неща, които пазя за себе си, защото, когато човек прекалено много ги раздава на останалите, те сякаш започват да изчезват от съзнанието.

-Как започнахте да готвите?

-Когато тръгна предаването. Никога не съм си представял, че ще бъда точно в тази роля или по-скоро тогава не си я представях точно така. Сега идеята е да обикалям България, за да мога да споделям с повечето хора големите празници и храната. Както знаете, празниците и храната са неразривно свързани и затова всеки един празник има своя собствена рецепта. В Угърчин, главно действащо лице е трюфелът , в Троян – сливата, в някои краища е чушката, на морето е рибата, някъде са прасето или телето. Различните общини трябва да намерят своя кулинарен облик, по-скоро да го потърсят в своето славно минало. Много се радвам, че Угърчин предприе тази прабългарска битка, да направим празник на трюфела.

-Виждаме Ви с голям тиган, какво ще готвите в него?

-Днес, в големия тиган ще направя паста, ще я задуша с трюфели- черен български трюфел, който ще „помилвам” с масло, сметана, с много малко чесън, защото чесънът по принцип е агресивна подправка. Отгоре ще поръся всичко с магданоз и с много пармеджано. Надявам се, че на всички ще им хареса. Понеже трюфелът е част от богатството на гъбите в България, ще направя две рецепти. Един прекрасен сос с месо, в което ще има пачи крак и манатарка, ще има лукче, чесънче, целина, една от моите любими подправки и цялото това чудо ще сглобя с малко пресни домати.Отгоре ще поръся с различни видове сирена. Тук ще опитате една различна паста, с гъби брани от района.

-Благодарим за този разговор и за споделените рецепти!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s