ВАСИЛ БЕЛЕЖКОВ: ЩАСТЛИВ ЧОВЕК СЪМ, ОБИЧАМ ПРОСТИЧКИТЕ НЕЩА И ПРЕДПОЧИТАМ ДА ЖИВЕЯ В СВЕТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ИНТЕРВЮ НА РЕПОРТЕРИТЕ ТЕОДОРА ДИМИТРОВА И ВАСИЛЕНА ДЖАМБАЗОВА

Разговаряме с Васил Бележков по повод поредния му успех в конкурса на Софийска филхармония 7/8 и предстоящият финален концерт, който ще започне на 1 октомври от 19 часа в Зала „България“, за любовта към музиката и за пътя към голямата сцена.

Как решихте да се занимавате с музика? Вероятно семейството Ви е изиграло голяма роля за този избор.

– Може би все пак изигра своята роля в това ми решение, въпреки, че никой от семейството ми не е професионален музикант. Майка ми е детска учителка и е изучавала музика две години.

Но, като по-малък не съм го приемал като нещо по-специално от умението да четеш, пишеш или смяташ. От друга страна, сестрата на баща ми свири на китара и може да се каже, че тя е моят първи и неофициален учител. Тя ми каза коя нота, като струна и прагче, къде се намира на китарата. Определено семейството ми повлия на избора ми да се занимавам с музика. Но реално започнах да ходя на уроци по китара в едно читалище в Пловдив, когато бях на десет години.

– Що за ученик бяхте? От послушните и ученолюбивите или от по-палавите и дивите?

-Винаги съм бил много затворен в себе си като ученик. Бях затворен в своя вътрешен свят, където има музика. Не съм бил от най-големите диванета. Бях отличник.

Като се имат предвид постиженията Ви, вероятно сте бил най-добрият във випуска си?

– Ако говорим за музиката – отговорът би трябвало да е очевиден.

-А в началото имахте ли музикален идол, любим певец, или любим музикант?

– Те са много, защото слушам различни стилове музика – симфонична, рок, българска народна музика…

-Какво мислите за музиката, която ни залива всеки ден и по-точно за комерсиалното в нея?

-Не ми е интересна, а и това си е мое лично право.

– Имате ли забавни моменти на сцената?

-Винаги има. Никога не знаеш кога ще ти се скъса някоя струна , например. Всякакви неща стават.

– Знаем, че брат Ви също е добър музикант, някога приемали ли сте го за конкуренция?

-Не бих казал. Той свири и на различни инструменти. Случвало се е да го дразня, че аз съм по-добър на неговия инструмент, отколкото той на моя. Може би това означава, че е по-добрият учител. Миналата година, когато участвах в конкурса на Софийска филхармония, в който участвам и сега, брат ми беше солист. И заради него, всъщност написах сюита „Родни пътеки“, която филхармонията изпълни миналата година.

– Казахте, че обичате да слушате народна музика. Коя фолклорна област Ви е любима?

– Харесвам всички фолклорни области, но тъй като съм родом от Пловдив, може би имам предпочитания към Тракийската.

-Тъй като се занимавате с два самоизключващи се стила, как успявате да ги разграничите?

– В интерес на истината, те не са много самоизключващи се. За мен не е нещо непреодолимо, мога да ги разграничавам.

– Кой или какво Ви вдъхновява?

-Семейството ми, което винаги ме е подкрепяло, природата и част от любимите ми музиканти.

– Тъй като наближава и симфоничният концерт 7/8, бихте ли ни просветлили повече за него и за Вашето участие, както и за организацията – трудно ли е, как се случва всичко?

-Мога да Ви кажа кога за пръв път се е провел този конкурс. Първото му издание е било през 2001 година и е стартирал по идея на д-р Георги Лазаров. Д-р Лазаров живее в САЩ, занимава се с много благотворителна дейност, спонсорира още един музикален конкурс и може да се каже, че е доста дейна личност и пазител на културата. А аз си спомням, когато бях на Вашите години – в дванадесети клас, как опитвах да напиша музика за симфоничен оркестър. Тогава ми беше трудно. Сега обаче, с всеки следващ път става все по-лесно и по-лесно. През март 2009 започнах да пиша нещо за конкурса, но през април на същата година ми се обадиха от голяма група и си казах, че започнатото може да почака малко. Все пак винаги мога да си напиша партитурите, но не винаги ще получавам такава покана – да пиша за такава група. Но когато завърших нещо за този конкурс, беше през 2011 година и веднага се класирах на финала. Взех втора награда. Оттогава участвам всяка година. Това са общо 7 произведения, които съм написал и 5 от тях, заедно със сегашното, стигнаха до финал.

– Какви са очакванията Ви за края на конкурса тази година?

-Очаквам да дойдат повече хора, тъй като всяка година броят на посетителите е изключително малък, което според мен е жалко. За разлика от повечето концерти, в които се изпълнява класическа музика на автори, които отдавна не са между живите, в тази програма участват хора, които живеят чрез музиката и това е изключително важно за тях.

Всеки музикант мечтае за голямата сцена извън пределите на България, но ако тук не ни изпълняват, има ли смисъл да очакваме нещо подобно да се случи извън страната?

– На какво, според Вас се дължи слабия интерес към този жанр и дали незаинтересуваността на младите също е фактор?

– Може би слабата реклама е виновна. На младите не им се дава възможност да се запознаят с тази музика. Едно е детето да бъде заведено на четири или петгодишна възраст, да види какво е това симфоничен оркестър, когато то ще разбере и ще оцени класическата музика и друго на 20-годишна възраст, да не може да направи разлика между обой и фагот, например.

– Вие сте живо доказателство, че мечтите се сбъдват рано или късно. А може ли да се каже, че родният Ви Пловдив също е причина да започнете да се занимавате с музика?

-Да, но и човек трябва да е готов да поработи усилено, ако иска да се сбъднат. Пловдив има връзка дотолкова, доколкото съм роден там. Предполагам, че ако беше друг град – щеше да е същото. Човек не избира къде да се роди, но избира какъв да стане. Музикалният талант просто ти е даден и дали ще го развиеш, зависи от теб.

– Тъй като Вие сте част от група „Епизод“, какво бихте казали за работата в екип, как предпочитате да творите в група или соло?

– Ами зависи. Аз се занимавам с много неща и всички са ми интересни – и свиренето, и писането, и преподаването.

-А ако можете да изберете едно място по света, на което да направите представление, кое би било то?

– Колкото и да е странно или неочаквано, бих избрал Пловдив, защото музиката ми се изпълнява само тук, в София и за съжаление, само по веднъж.

-Какво според Вас е нужно на човек, за да успее и като млад творец, какво бихте посъветвали останалите млади хора, които са се отказали от музиката?

– Много работа, малка доза късмет – да срещнеш правилните хора, които да ти помогнат е нещо изключително важно. Мога да дам пример със себе си. Аз никога не съм разчитал само на учителите. Винаги съм се трудил упорито сам върху всичко. Пътят до крайния резултат не е лек, но ако искаш красив и качествен продукт, трябва да се бориш и трудиш, колкото и да е трудно.

-Какво ново да очакваме скоро от Вас?

-Рано е да кажа още, тъй като работя върху някои неща, но не са напълно готови. Но сега, като мине концертът на първи октомври, най-важното е да довършим албума, по който работим с група „Епизод“, имаме да запишем още 3-4 песни и след това –обложки, албуми и реклама – да покажем, че вече албумът е реалност.

-Вие сте великолепен музикант и композитор, а какъв човек сте?

-Щастлив човек, който рано е разбрал какъв е талантът му и се е посветил на развитието му. Обичам простичките неща живота. Не съм материалист. Живея в света на въображението си и предпочитам така, а не да купонясвам с разни хора, седем дни в седмицата. Далеч съм от тези неща.

-Благодарим много за този интересен разговор и пожелаваме много успех!

Една от великолепните творби на твореца -„Пирински танц“:

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s