ТИНО, ЕДИН ОТ ФИНАЛИСТИТЕ НА ПОСЛЕДНИЯ МУЗИКАЛЕН ФОРМАТ „ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ“: „УСПЕХЪТ ИДВА БЕЗ СТРАХ И СЪМНЕНИЯ“

ИНТЕРВЮ НА ЙОАНА ГЕОРГИЕВА, РЕПОРТЕР НА В-К „АЛТЕРНАТИВ ПРЕС“-РУСЕ

На 25 август гост на Русе бе един от финалистите, в миналия сезон на “ Гласът на България“, Кирил Хаджиев, по – известен като Тино , който заедно с китаристът Николай Кърджиев зарадва феновете на града по-късно. Въпреки оскъднато време, младият изпълнител се съгласи да даде специално интервю за в-к „Алтернатив прес“.

– Здравей, Тино! Тъй като популярността за теб започна след голямата сцена на “ Гласът на България „, веднага ще те помоля да ми разкажеш за предаването. Как реши да се изявиш, да се запишеш на подкастингите “ На тъмно „?

– Много мои приятели, които са участвали в предишни години в това предаване , а и не само, ме подканваха да се запиша, да опитам, но аз нямах толкова голямо желание. Бях любопитен какво би било станало, но самият предразсъдък ме спираше да отида на подкастингите. Най – накрая се реших и не съжалявам, с времето този предразсъдък изчезна и по време на реалито имах желание да се включа в креативния процес. Тласкаше ме голямата страст да излизам на самата сцена и да пея.

– По време на предаването имаше ли предчувствието, че ще завършиш като един от финалистите на “ Гласът на България „?

-Не мислех за победата, защото самата тръпка да излезеш пред публиката беше голяма. Аз и много от участниците в този формат бяхме възхитени, бяхме в плен от сцената, защото тя беше доста добре оборудвана и както един мой приятел каза, дори и някои много известни личности в България, не стъпват толкова често на такива страхотни сцени.

-Притесняваше ли се от публиката, особено в началото на формата, когато не я познаваше ?

– Не, защото още в последната година от гимназията започнах да участвам в изяви, да организирам концерти и с времето вече бях свикнал с публика. Не се притеснявах, нито на подкастингите, нито в кръговете.

– Ако нямаше такъв голям успех в този формат, с какво щеше да се занимаваш?

– Животът ми, без участието в това предаване, по никакъв начин не би променил факта, че аз пак щях да се занимавам с музика. Нямам план „б“, не желая да имам друг избор за това, с какво ще се занимавам, защото вече съм го открил и няма какво да търся. Не съм кандидатствал в университет, за да мога да се занимавам много повече с това изкуство и неговите аспекти, затова смятам, че дори да не бях участвал в предаването, ние може би пак щяхме да сме тук и да си говорим.

– Как се запали твоята любов към музиката?

– Моята страст към музиката се получи като бях още слушател. От много малък слушам всякакви песни, дори помня вълнението, с което слушах особено в началото, тръпката беше като едно приятно гъделичкане. Тогава слушах всяка касетка, която ми попадаше в ръцете. В тийнейджърска възраст, а и по – рано нямаше вариант да легна да спя, ако преди това не съм слушал музика поне 1, 2 часа. Докато се наслаждавах на парчетата, които си пусках, аз стоях и си представях как всъщност ги пея.

– Имаш ли идоли, които да те карат да продължаваш напред, да те мотивират?

– Думичката “ идол “ никога не съм могъл да я използвам за изпълнителите, които харесвам, по – скоро бих ги нарекъл моите музикални родители, осиновители. Има артисти, които ме грабват, но има и такива, при които намирам нещо свое. И когато намеря такъв артист, обикновено ми отнема година, за да поема всичко възможно от неговото творчество, то е като бутилка вода, която изпивам жадно до дъно. Едни от първите ми такива артисти са “ Metallica „, “ Guns’n roses “ и подобни имена, които е слушал почти всеки. Близо година обаче слушах и “ White Stripes “ от там и Jack White, които ме възпитаха и ме научиха на много за музикалния свят и не само. Освен, че слушах, аз гледах и концерти, интервюта и много други изяви на личностите, които ме пленяваха.

– Смяташ ли да издаваш скоро свои авторски песни, а защо не и албум?

– Да, очаквайте дебютния ми сингъл в началото на септември месец. Това е, което искам да правя. Искам да правя музика. Освен, че пея, също така и свиря, композирам, продуцирам и се занимавам и с миксирането на парчето. Това всъщност искам да правя. Да творя.

Имаш ли планове да излезеш и на световната сцена?

– Много хора всъщност ме питат защо не отида например в Лондон или в някой друг по – голям град извън страната, но аз виждам нещата като спектър, който се разширява. Започнах свирейки от улиците , стигнах до клубовете, до фестивалите. Моята цел е да разширявам този спектър, но не и да го изоставя и да започвам от нулата някъде другаде. Човек успява, когато гради и надгражда.

– Смяташ ли, че да станеш артист в днешно време е рисковано и много трудно?

– Не, условията в днешно всъщност са много добри. Едно време е трябвало да се записват демо записи, да се надяват, че някоя звукозаписна компания ще ги одобри и ще ги пусне по радиото и така, докато най – накрая се качат на самата сцена. Много бавен процес. Както Любо Киров ми каза веднъж, след един мой концерт в София: “ Това, което правите за 6 месеца, времето, в което трае самото предаване “ Гласът на България „, за него на мен ми трябваха 20 години“. Сега, когато има телевизия, социални мрежи, нещата се случват много по – бързо и мащабно. Но тук идва въпросът, че колкото по – лесно се става артист, когато няма борба, по – трудно се намират оригинални творби и нещо различно. Самите удобства, които ни заобикалят, закърняват, малко или много нашите функции. Всяка история трябва да има проблем.

-Какво би посъветвал музикалните изпълнители, а и артистите?

– Ако правиш всичко с любов, ако дадеш всичко от себе си, ти ще станеш майстор, и няма как да останеш гладен. Без страх, независимо с какво искаш да се занимаваш, впусни се с цялата си енергия в него. Това е като влюбването. В началото на всяка връзка ние не се обичаме, влюбваме се, но това не е любов. Ние виждаме това, с което сме си интересни. Ако започна да си казвам “ Ама тя след време може да стане много досадна“, тогава никога няма да се заобичаме. Впуснем ли се, докато още сме влюбени и ни е интересно, в един момент ще си кажем- “ Аз станах професионалист“ или “ Аз обичам този човек“. Нещата се случват без страх и съмнения.

– Тино, благодаря много за този приятен и интересен разговор !

– И аз благодаря!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s