МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСИЕ: „ДЪРЖА ЕЗИКЪТ МИ ДА Е КАТО МУЗИКА, ДА СЕ ЛЕЕ И ДА НОСИ ЕМОЦИИ“

ИНТРЕВЮ НА МИШЕЛ ПЕТРОВА, репортер на в-к „Алтернатив прес“

Журналист и консултант по етикет и протокол. Била е отговорен редактор на списание „Едно“, заместник главен редактор и главен редактор на българското издание на списание ELLE, главен редактор на списание „Капитал Light“, съосновател и главен редактор на списание „НЕЯ“.

Автор на книгите Близки срещи със смесени чувства“ и „Балканска рапсодия“. Тя е Мария Касимова- Моасе, дъщеря на големият актьор Хиндо Касимов. Тя е един интересен български журналист. В това интервю ще ни разкаже повече за себе си.

Резултат с изображение за мария касимова моасие
Мария Касимова- Моасе

-Защо избрахте да озаглавите книгата си „Балканска рапсодия“?

– Разказът в тази книга тече на Балканите. В него са замесени албанци, българи, турци, гърци… Балканите е много специален район – той хем носи европейския дух на континента, от който е част, хем притежава и поезията и магичността на Азия, към която е пристъпил с единия крак. Рапсодията пък е музикално произведение, което се гради на базата на фолклорни мотиви. Едно общо съзвучие, което пренася миналото, за да го донесе в настоящето и така да премине в бъдещето. Пък и много ми харесва да разказвам тази своя история с идеята за музика – аз много държа езикът ми да е като музика, да се лее, да носи емоции, които носи музиката.

-Как хората приемат книгата?

-Щастлива съм да кажа, че я приемат с отворени обятия. Има хора, които я очакваха, защото знаеха намерението ми да напиша точно тази семейна история и за тях беше интересно как точно ще превърна това в литература. За други беше интересно да видят как бих се справила с художествен разказ, защото този тип писане е много различен от журналистическото. Трети пък нищо не очакваха и просто я четоха без никакви нагласи. Радвам се, че книгата вълнува. Нямам самочувствието да съм написала кой знае какво – не това беше целта ми. Исках наистина възможно най-красиво и емоционално, без да е сантиментално, да разкажа една впечатляваща история.

-Колко време Ви беше нужно, за да я напишете?

-Аз нося тази история от дете. Чувала съм недомлъвки, откъснали се по невнимание детайли, но никой така или иначе не седна да ми разкаже какво точно се е случило в тази наша семейна сага. Така че разказът, който аз имах в спомените си, трябваше да се превърне в литература. Имаше и още един проблем – в този сюжет става дума за едно решение, което главната героиня трябва да вземе. В реалния живот тя наистина го е взела, но преди него е направила нещо, което ми беше трудно да разбера, да простя. Трябваше ми да порасна малко, да минавам през живота и трудностите си, за да мога да достигна до момента на прошката и разбирането. Така че, когато вече знаех, че това се случва в душата ми, просто седнах и писах. Физически това ми отне два месеца. Мисловно – целият ми живот дотук.

-Как бихте продължили книгата?

-Не ми се иска да пиша поредица. Затова имам идея за следваща книга, която ще продължава част от историята в “Балканска рапсодия”, но няма да е нейно буквално продължение. Искам двете книги да се четат отделно и независимо една от друга. Но пък тези, които са чели първата, ще имат и още един поглед към втората. Искам да продължа да разказвам. Този път ме интересува как образът на един мъж фигурира в животите на три най-важни за него жени – майка му, любимата му, дъщеря му.

-Как я приемат българите в чужбина?

-Много топло! Българите в чужбина имат една много особена и много топла носталгия, която ги прави благоразположени към всичко, което идва от родината. При тях няма това задължително мразене, което всички у нас се чувстваме длъжни да проявим, независимо за какво и кого става дума. Безкрайно съм щастлива, когато се представям с книгите си в чужбина пред българите там. Разговорите след това са ми особено скъпи и полезни. Защото са запазили най-добрите качества на българския характер – гостоприемството, подкрепата, гордостта от нещо наистина българско.

-Бихте ли разказали малко за живота на французите?

Резултат с изображение за мария касимова моасие

-И те са хора като нас. Това, че са французи, не е нещо, което ги прави добри или лоши хора – просто носят различна история и това е повлияло на самочувствието им, на манталитета и интересите им. Те са много граждански и политически ангажирани хора. От тях знам, че демокрацията винаги е борба, в която трябва да участват всички. Те трудно те приемат, но когато те нарекат приятел, това е за цял живот. Процентно четат много повече от нас, имат много по-висока обща култура. Пазят паметта си, уважават хората на изкуството и науката. Всяка вечер в телевизионните им предавания са поканени интелектулци да говорят по някакви теми – историци, философи, социолози, психолози, артисти. Мисленето се стимулира тук. Личното израстване също. А в ежедневен план… Хранят се красиво, пият вино, оправят градинките си, гордеят се със селцата и гладовете си и ги пазят ревностно, обичат децата си, но ги възпитават в ценности, като нас се събират много, смеят се на същото, на което се смеем и ние. Много са вежливи един към друг. Това за груби хора като нас е особено впечатляващо. Ние сме свикнали да си крещим, те – да са учтиви.

-Кое е най-голямото предизвикателно във вашата работа?

-Да съумявам да съм точна, искрена и професионална. Да не се опивам от успехите, но и да имам самочувствие от тях – балансът тук изисква усилие. Да поддържам духа си, мотивацията си и убеждението, че всичко това си струва. Не винаги е лесно.

-На какво може да се зарадвате истински?

-На някакви много несвързани помежду си неща. На това, че на някого му се е родило дете. На животинка. На хубава новина от приятел. На топло кафе, приготвено специално за мен от мъжа ми сутрин. На гласовете на дъщерите ми. Да ги прегърна е най-хубавата терапия – всичко ми минава, когато ги усетя до сърцето си, когато ги помириша…Радвам се и на пътувания, на нещо вкусно, на хубав филм или книга, на студена диня в горещ ден.

-На коя личност се възхищавате най-много?

Резултат с изображение за мария касимова моасие
Мария със своя баща Хиндо Касимов

-Баща ми. Няма го до мен от 33 години, но няма и ден, в който по някакъв повод да не съм се сещала за него, да не съм го споменавала. Може и да го идеализирам, не знам – и той все пак е бил човек като всички останали. Но за мен той си остава моят герой. Имам нужда от него и си го нося в сърцето.

-Как си почивате?

-Като правя нещо различно от това, което ме е уморило. Например, когато се уморя да пиша, чета, готвя, слушам музика, гладя, гледам филм, разхождам се, виждам се с приятели. И така редувам. Не умея да не правя нищо. Най-добре си почивам, когато пътувам.

-Бихте ли променили нещо в света и ако можете какво ще е то?

Резултат с изображение за мария касимова моасие

МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСИЕ: „ДЪРЖА ЕЗИКЪТ МИ ДА Е КАТО МУЗИКА, ДА СЕ ЛЕЕ И ДА НОСИ ЕМОЦИИ, КОИТО НОСИ ТЯ“

-Бих стимулирала любознателността и желанието да учиш. Смятам, че хората трябва да са образовани и мислещи – само така могат да преодолеят стотиците неща, които са си построили сами помежду си, за да се разделят. Всички тези “-изми” и фобии, от които страда съвременният свят, могат да бъдат предолени със знание и ум. Хомофобия, сексизъм, антисемитизъм, расизъм… Глупави предразсъдъци, които ни спират полетите и ни карат да пълзим.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s