Честит празник, приятелю!

На теб, който дойде и ми се усмихна при първата ни среща, на теб, който тръгна с мен бос в морската вода, на теб, който всеки път не ме предаваше, когато целият свят беше ме загърбил, на теб, който ми прощаваше всяка щуротия, на теб, който винаги ме вадеше от дълбокия кладенец, на теб, който познава душата ми, на теб, който ми даваше смисъл да продължа винаги напред, на теб, който си винаги до мен СЕГА, на теб, който ще си с мен и в БЪДЕЩЕ!

9 юни – Международен ден на приятелството-честит празник, приятели!
Днес ви подаряваме официален документ за нашето приятелство! Бъдете живи и здрави, немърморещи и сърдити, а вдъхновени и истински, не бъдете крититични и бездействени, а прощаващи, обичащи и творящи красота! Не бъдете винаги възрастни, бъдете деца, за да се радвате на света пълноценно и да се насладите на приятелството с чисти сърца! Поне днес…
От репортерите на в-к „Алтернатив прес“ с любов!

На днешния ден – 9 юни, отбелязваме Международния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН. Идеята на Световната организация за стимулиране на дружбата между индивидите и народите не е случайна. Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури за изграждането на един мирен и по-добър свят.

Една арабска легенда за приятелството разказва за двама приятели, които вървели през пустинята.

По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: „Днес моят най-добър приятел ме удари!“

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: „Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“

Заинтригуван, приятелят му го попитал: „Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“

Засмян, другарят му отвърнал: „Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй вятър не може да го заличи.“