БЕЛОГРАДЧИК-ГРАДЪТ НА БЕНДИДА, ОРФЕЙ И ЗВЕЗДИТЕ

КРАСОТАТА НА БЕЛОГРАДЧИШКАТА КРЕПОСТ И БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РЕПОРТЕРА НИ ДОНИКА КОШНИЧАРОВА

Автобусът е школски и пъпли по шосето, една ученическа годишна екскурзия ни отвежда до приказно и древно място, което те кара да се чувстваш горд българин.Весело е! Шеги, бурни смехове, по пътя майтапчиите на класа намират поле за изява, а гледките зад прозореца на автобуса се сменят бързо и са толкова цветни, че чак свят ти се завива. Но, всички притихват, когато се озоваваме пред Белоградчишките скали. Те са са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина от 3 – 6 км. Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и мн. др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.

Уникална забележителност за туриста е Белоградчишката крепост. Крепостта „Калето“

е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

В периода 1805 – 1837 г. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език – единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти – Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15 – 16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985 г. с национално значение, пригодена за масови посещения.

От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали.

Едно значимо ежегодно събитие е тридневният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър – по стъпките на траките“, който се провежда през месец септември.

Фестивалът започва с тракийско шествие от известната Белоградчишка крепост под съпровода на овчарски гайди и други музикални инструменти, докато участниците, облечени в традиционни тракийски костюми, преминават през града. Зрелището придобива мистериозен характер с появата на участници в костюми, с маски и факли в ръка. За онези, които желаят да се присъединят, се раздават свободно маски, костюми и факли.

Тракийската богиня Бендида е почетена с празненство, при което в скалите, огньовете и под светлината на факлите в местността „Панаирище“ се пресъздава легендата за божеството, заедно със спектакли като „Орфей и вкаменената сватба“ или „Тамирис и музите“.

Репортер Доника Кошничарова

Пресъздават се и битките между съперничещите си племена, като се използват импровизирани оръжия като копия, мечове, лъкове, щитове и тояги. Фестивалът включва и други спортни съревнования – хвърляне на копие и диск, стрелба с лък, надбягване с коне и прескачане на огньове. Победителите в тях биват увенчавани с корона от млада жена в ролята на богиня Бендида. В местността „Панаирище“ е отделено специално място и за грънчарството, където занаятчиите показват своите умения и тайните на това изкуство.

Тук се намира и Белоградчишката обсерватория .

Няма как да не се влюбиш в това магическо място.

На връщане всички мълчим, вдъхновени от наученото и видяното, което ни прави горди българи.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s