ПОЕТЕСАТА ВАСИЛЕНА ДЖАМБАЗОВА – „ ИСКАМ ДА ОСТАНА ВЯРНА НА СЕБЕ СИ И ДА ОСТАВЯ СЛЕДА С ПОЕЗИЯТА СИ“

Виктор Николаев ви представя една млада поетеса от гр. Ловеч, с интересно творчество и с много поетични награди.

– Василена, въпреки, че си все още ученичка, имаш сериозно поетично творчество. Интересно е на колко години написа първото си стихотворение и как се появи то?

– Бях много малка, на осем или девет години, когато написах първите си редове. Спомням си, че бях впечатлена от това как птиците на ята излитат на юг и като на игра написах и първото си стихотворение. .

– Игра на думи ли е поезията или начин да изразиш своята емоция или настроение?

– Поезията за мен не е игра на думи, а по скоро е начин да се изразявам, да разкрия емоциите и мислите си. Много ценители на поетичното изкуство са ми казвали, че нарушавам правилата в поезията. Но за мен в творчеството не трябва да има правила. Дори често като не спазвам ритъм и рима и каквато и да е форма, поезията ми се получава много по-добре. Всъщност тези, които харесват това, което пиша, не са малко. За мен това е сигурен маркер, че съм права в мисленето си.

– Ще ни разкажеш ли за рубриката „Дневникът“? Как, кога я създаде, колко последователи имаш? Интересно ни е трудно ли взе решение да публикуваш поезията си, защото тя е нещо много лично?

– Рубриката „ Дневникът “ създадох преди около 2 години. В началото на лятото на 10 клас, реших да разкрия за света поезията си. Публикувах творчеството си в една платформа, която е пълна с такива творци като мен. Много бързо натрупах популярност. За едно лято имах около 2 000 прочитания, коментари с много комплименти за поезията ми. Това ме зарадва много. Всъщност винаги съм смятала, че някъде там има някой, който се нужда от моите стиховете

– Имаш ли желание да издадеш книга ?

– Да, мисля сериозно за издаване и първата си книга и дори вече зная как ще я нарека. Разбира се, че ще бъде „Дневникът“.

– Ти учиш, имаш много ангажименти, как ти остава време да пишеш поезия?

– Щом обичаш нещо много, винаги ще намериш време за него.

– Кой е любимият ти автор?

– О, те са много! Обичам де чета Даян Шаер, Радослав Гизгинджиев и много др., но първите имена, които посочих оставиха дълбоки следи в мен.

– Би ли искала да си като тях?

– Не, бих искала да съм като като себе си и да оставя следа чрез творчеството си , а не да приличам на някой друг. Всъщност един от най-големите страхове е да съм като останалите. За мен е важна личността и нейната уникалност.

– Обмисляла ли си някой ден писането да стане твоя професия?

– Да, това е голяма моя мечта.

– Казват, че стиховете са децата на един поет и той обича всички, но въпреки това имаш ли свой любим?

– Любимо стихотворение ли? Да, ще ти го цитирам-

В капки дъжд ще се превърна 
и по дрехите ти ще танцувам 
на слънчеви лъчи ще стана
и кожата ти да целувам
мога да бъда и снежинка в косите ти 
може би е най-добре да съм калинка
от любов ще кацна, в сърцето ти ще горя.

– Имаш ли любим цитат?

– Имам много. Напоследък обаче съм впечатлена от Франсис Скот Фицджералд с мисъл от „Великият Гетсби , която гласи следното: „Всеки път, в който почувстваш, всеки път, в който изпитваш желание да критикуваш някого, си спомни , че той не е имал привилегиите на които си се наслаждавал ти, задай си въпрос и му отговори?

– Благодаря ти много за интересния разговор !