МЕЛОМАНИЯ

ГРУПА „АТЛАС“ – ДА СВИРИШ НА ИНАТ

ПЕТЪР ПИСАРСКИ

За миналото и бъдещето на емблематичната група „Атлас“ разговаряме с основателя й Петър Писарски.

Въпросите зададе Симона Богданова с подкрепата на Иван Апостолов


Симона Богданова репортер

– „Атлас“ е емблематично име на българския музикален небосклон вече 34 години. Как започна всичко?

– Да. През лятото наистина ще станем на 34 години. Всъщност в началото бяхме трио – Бойко Трифонов на китара, Силвия Райновска с виола и аз на банджо. После се присъединиха Емил Енчев с хармоника и Румен Александров с бас китара. Трябва да знаете, че по онова време в България беше трудно да се свири западна музика, ние изнасяхме концертите си в може би първия кънтри клуб у нас, беше в Младежкия дом. Свирехме всеки понеделник, сами изготвяхме и разлепвахме плакатите, публиката ставаше все повече, докато не ни посочиха вратата, защото американската музика се възприемаше като един вид протест срещу тогавашното социалистическо общество. Няколко години по-късно се запознахме с братята Тодор и Асен Лазарови, които вече се бяха ориентирали към New wave стила и имаха много интересни инструменти. Вече заедно с тях започнахме да правим собствена музика, а малко след това се включиха Дони като бас китарист и авторът на “ Кукла“ Пепи Попов. Тази песен се получи истински хит и между другото стана причина да отложим заминаването за чужбина. Издадохме два-три албума, първият съвместно с група „Клас“ на винилова плоча. С тях правехме и концерти, интервюта, купони. Иван Градинаров се шегуваше , че дава автографи с пирон върху плочата от нашата страна. Вторият ни албум е емблематичният „Кукла“ с тираж над 100 000 броя, както и “Полет над себе си“. Радиостанциите ги пускаха непрекъснато, хубави текстове с радиофонична музика.

С Дони като фронтмен.

– Защо Дони замени култовия ви фронтмен Бойко Трифонов, а пък след това се разделихте и с него? Скарахте ли се за нещо?

– В началото Дони беше само на бас китарата, но за един предизборен концерт в Благоевград на опозицията тогава, СДС, Бойко отказа да пее за промяната на политическата система, тъй като баба му била от стар комунистически род. Дони пък от своя страна отсече- „Заминаваме, аз ще пея“ и така се получи. А дали впоследствие сме се скарали ? Не, макар всички да мислеха, че това е причината. Всъщност, освен с нас, Дони работеше и с група „Медикус“, а и участваше в една постановка в Театъра на армията „Секс, наркотиици и видео“. Заради неговата заетост пропаднаха няколко участия и концерти, затова просто поговорихме и решихме да се разделим. Тогава като основен вокал към нас се присъедини Жоро Сидеров. С него записахме албума „ Не се предавай“ с рокаджийски парчета.

– А след това на гурбет?

– Да, така е. С „Атлас“ свирихме навън 9 години, а аз останах дори 11. Работехме в нощните клубове на пасажерските кораби, някои с по 400 седящи места. Въпреки че беше много уморително, през 2002-2003 г. издадохме и нов албум- „Есенни листа“ с поредното ново попълнение в групата – Веско Зевлиев. През 2010 г. се върнахме окончателно в България и две години по-късно, през 2012 г. издадохме и „Между вчера и утре“, а 30- годишнината, през 2015 г., отбелязахме с един много хубав концерт, в който взеха участие почти всички, свирили някога в „Атлас“. Заснехме и филм, като очакваме всеки момент да бъде излъчен по БНТ.На големия концерт обещахме на публиката да издадем и нов албум, който стана факт през 2016 г. – „Родени в 20 век“ и засега ни е последният. Така че в момента сме концертираща група и отново с нов певец – Петър Цветанов, а предишния – Георги Арсов, го отнесе театърът.

– Като че ли 1992 г. става най-силната година в кариерата Ви?

– Да, и мисля така и ще си остане. Това е дълга тема, но мога да кажа, че нещата така се насложиха – „Кукла“ стана тотален хит, направихме видео клип, имахме голям самостоятелен концерт в Зала 1 на НДК, вестник „Ритъм“ ни обяви за група номер 1 в България за две поредни години, канеха ни непрекъснато за участия, бяхме наистина звезди в българския смисъл на думата. А иначе си бяхме съвсем нормални момчета.

– А първият БГ рок фестивал, спомняте ли си за него?

– О, да, и още как. Беше в Царево/бившия Мичурин/. Тогава разбира се, бяхме съвсем млади, нямахме много авторски песни и свирихме парчета на „Клас“, но никога няма да забравя пълния стадион – сигурно около 15 хиляди души, ръкоплясканията, положителната енергия, незабравимо.

– Не е ли доста голямо обаче текучеството в Група „Атлас“?

– Безспорно. Ние сме групата с най-много сменени певци и музиканти, като една от най-важните причини за това и чисто икономическа. В България да се издържаш с музика никак не е лесно. И цената, която платихме, за да не се разпаднем е именно тази. Но се сблъскваме също с корупция, натиск, лобита дори в парламента, да не се излъчва българска музика по радиостанциите и други. Но пък у нас има достатъчно сили и инат да не се предаваме.

– Едно птиченце ми каза, че през настоящата 2019 г. ще има ново раздвижване около Вас?

– Хм, интересно кое ли е това птиченце!!! Вероятно става дума, както вече споменах, за новия ни певец, Петър Цветанов, № 11. Хубаво число, а и отново както през 1992 г. ще бъдем двама Петровци в групата. В превод от гръцки Петрос значи камък, така че „Атлас“ пак ще бъде здрав и успешен.

– Първата си награда получавате през 1993 г., а последната през 2013 г, завидно дълголлетие?

– Хм, на инат, труд и онова, което Бог ни е дал отгоре.

– Издадохте диск и с детски песни, там обложката май е Ваше дело?

– Всъщност е на сина ми, също Петър като мен, на 15 г. и учи в Немската гимназия. Възложих му тази работа, защото рисува чудесно. Албумът е озаглавен „Слънцето е в нас“ а също е и „албум на моя живот“, тъй като да правиш песни за деца е едновременно много приятно и много отговорно. Към него има книжка с ноти и всеки, който посвирва на китара може да опита да го изпълни. Голяма част от песните са включени и в учебника по музика.

– „Слънцето в нас“ ли е най-важният Ви проект извън „Атлас“?

– В музикален аспект, да, а иначе е синът ми, разбира се. Работя и с деца от център Зорница“ върху един мюзикъл.

– А коя беше любимата Ви песен като дете и коя е сега?

– Не мога да се сетя, но може би понеже познавах композитожра Милчо Шопов, знаех песента за жълтото патенце….Сега нямам любими песни…..Много харесвам шотландска и ирландска музика, особено в някои рок варианти. Не харесвам бъргарска народна музика, а групи, които са ми въздействали в началото са Police, The Beatles, Deep Purple.

Група „Атлас“ отново на голямата сцена.

– Ако трябва да избирате между комерсиалните жанрове: рап или попфолк?

– Ако става въпрос за любимеца на всички – Криско, бих избрал попфолка, тук-там се срещат някои добри балади.

– А с кого бихте направили дует – Слави Трифонов или Криско?

– О… Боже мили, това е много сложен въпрос. Ами да кажем ….трио! Всъщност Слави Трифонов въобщи не умее да пее, с Криско все пак бихме могли да направим нещо прилично.

– А музика или четене?

– Четенето е изключително важно, то развива въображението, логическото мислене, докато музиката носи емоция. Четенето развива мозъка обемно, а музиката те разплаква или развеселява. Четенето изисква нагласа, а музиката е навсякъде.

– Благодарим Ви с любов за този интересен разговор!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s