КЕРАНА АНГЕЛОВА -„Писането е разместване на пластове в душата на писателя „

КЕРАНА АНГЕЛОВА

С радост и гордост ви представяме едно прекрасно интервю с вдъхновяващата ни, много популярна и обичана от нас писателка Керана Ангелова

Въпросите зададоха Кристиана Димова и Данина Камбурова

РЕПОРТЕРИ
Кристиана Димова и Данина Камбурова

– Г-жо Ангелова, Вие сте известна писателка, която получава много любов от читателите си, тя ли Ви дава основните теми за творчеството ви?

– Любовта на читателите и техният интерес към книгите на писателя означават много, разбира се. Най-вече това, че има смисъл от неговото писане и че не напразно е употребил думите. Те са най-невинното нещо на света, доверчиви са като деца и много е важно кой и по какъв начин ги употребява. Даже самата дума „употребява” ми звучи недобре, някак предполага умисъл. Може би – важното е по какъв начин писателят ги обича. Тогава самите думи започват да обичат писателя.

Основните теми на творчеството си обаче пишещият търси и намира според собствените си потребности за себеизразяване – чрез отношението си към живота и хората. Може да разказваш върху исторически фон отпреди два века, примерно, но всичко в историята да има отношение към съвременния човек. А това не е невъзможно, тъй като в човеците от всички времена живее един вътрешен човек, който не се променя. В новата си книга с фрагменти и миниатюри имам един кратък текст относно този вътрешен човек и ще ви го предоставя, а вие преценете дали да го публикувате след интервюто.

Поезия или проза се пише по-лесно?

– Поезията е дете на чистото вдъхновение. Спонтанност, която не може да подведе поета, ако е истински талантлив. Аз разпознавам поезията на такива поети преди да съм прочела имената им. Има и други, които за съжаление са наводнили социалните мрежи с ерзац стихотворство, едни от други си заемат формална позиция, изразни средства и пр. без никаква жалост към словото. Толкова измъчени, изтощени от повсеместна употреба думи чета там, че истински ми дожалява. Пандемия от псевдопоезия. Както се изрази Силвия Чолева наскоро, шири се плашеща художествена самодейност в писането, а тъкмо в поетическото писане тя е недопустимо разрушителна. Някаква неграмотна принуда има във всичко това. Като придошла река размива бреговете на истинската поезия и подвежда читателите, които все още са в период на търсене и намиране. Истинската поезия по подразбиране е и непосредствена, и непринудена. От многобройните определения за поезия тези двете най ми харесват. Защото притежават и друг смисъл. Той разграничава таланта от бездарието, поета от графомана, естественото от маниерното, истинското от лъжливото… двете заедно означават, че посредствеността е преди всичко принуда над думите. 
Прозата пък изисква освен вдъхновение – труд. Много труд. Умствен, емоционален, физически дори. Напрежение, което продължава месеци, години. В този смисъл писането на проза не е лесна работа, но пък се компенсира от огромната радост на крайния резултат. Стига той да е удовлетворителен, естествено. Не, не просто удовлетворителен, а истински заслужаващ отношението на взискателния читател.

Съвсем наскоро представихте последната си книга, бихте ли ни разказали как се появи тя?

– Новата ми книга „ В един след полунощ е светло” побира в себе си голяма част от предишната моя книга с миниатюри „Един след полунощ”, допълнена с още толкова нови фрагменти. Те доразвиват предишните теми: за детството, за живота и смъртта, за времето и самотата, за любовта, за писането, за четенето и други важни според мен теми. С други думи, това е най-директно разказващата ме моя книга.

Получихте престижната награда „Златен Пегас“, отговорност ли е тя или оценка на работата Ви?


Наградата „Златен Пегас“ се присъжда на най-талантливите творци, каквато е Керана Ангелова.

– Надявам се да е наистина оценка на моята литературна работа. Тази награда е национална и се връчва за принос към културата и литературата на Бургас през две години, но не само на бургаски автори. Нейни лауреати във времето са Христо Фотев, Димитър Аврамов, Любен Петков, Никола Радев, Дико Фучеджиев, Михаил Неделчев, Антон Дончев и др., в това число и живеещи в нашия град, разбира се, като Ваньо Вълчев, Росен Друмев и Венда Райкова…
Но както разбирате, тя наистина е отговорност. Пак ще се повторя, обаче наистина така разбирам нещата: отговорност към думите, с които се опитваме да изразим Словото.

Лесно ли е да си писател в България и какво ще посъветвате начинаещите творци, за да не се отказват лесно?

– Ами да си писател където и да е, е нито лесно, нито трудно. Всъщност мярката да си писател е друга: да издържиш напрежението на писането и да си извисен духом поради работата, която вършиш. В процеса на работа всеки пишещ има вътрешна сеизмична скала, която отчита степените на трептенията на чувствата и на думите, на вълните на писането, на трусовете, на наместването на пластовете… Да, писането е разместване на пластове в душата на писателя.


Момент от представянето на “ Елада Пиньо и времето“ в Цюрих, Швейцария.

– Какво може да върне любовта на младите хора към книгата?

– Все си мисля, че в основата на любовта към книгата е семейството. След него – училището. Едни четящи родители, които умело ангажират интереса на децата си към четенето, вършат безценна работа в това отношение. А също и учителите по литература, които умеят да палят искрата на любовта към книгата. Все по-трудно става не за друго, а защото в дигиталното да го наречем време, други интереси, много по-неангажиращи навътре вниманието и мисленето, обсебват времето на днешните деца и подрастващи. 
Важното е все пак, че се осъзнава тази тревожна тенденция и може би ще се заработи по-ангажирано в това отношение.

– Какво е мнението ви за новото поколение писатели?

– Новото поколение писатели са също като писателите от другите поколения, когато са били също младо поколение – нетърпеливи да видят качествен резултат от писането си. Нормално е, с времето няма начин да не разберат като нас, че истинската радост от тази работа не е в бързането, а в живеенето, пълноценно и радостно, на самото писане.

– Тъй като сме ученически вестник и ни е любопитно каква ученичка бяхте, правехте ли пакости?


Писателката, долу-горе на нашата възраст, обичана от морето и на път към вдъхновението.

– Правила съм и още как! Бях емоционална, експанзивна ако щете, увличах и приятелките си в това… много четях, много мечтаех, много обичах живота. Ето ви един фрагмент за това от новата ми книга: „Тогава всеки Божи ден ме изпълваше нещо могъщо, тревожно и неудържимо щастливо, под ребрата ми винаги трептеше като сладостна топка едно почти непоносимо вълнение. То ме издуваше, повдигаше ме на педя от земята. Сега знам: било е любов, любовта изобщо, любов свръх силите ми. Вероятно детството е времето, когато все още сме абсолютно синхронична, хармонична, безмерна – макар и несъзнавана – част от Бога.”

– Какво да очакваме от вас следващата година?

– Пиша нов роман, но няма как да излезе догодина. Виж, на немски език ще бъде преведен романът ми „Слънчогледи за Мария”.

ЧИТАТЕЛИТЕ НА КЕРАНА АНГЕЛОВА СА МАЛКИ И ГОЛЕМИ.

– Вие сте била учител. Как приемате учителската професия?

– Като най-голяма отговорност! И като любов.

Какво ще пожелаете на читателите ни?

– Да вярват в доброто, да го припознават като висша мярка за човечност и да го живеят.

А ето и фрагмента за вътрешния човек, за който споменавам и в интервюто:

Филм за племето мурси в Етиопия. Слабо казано, плашещи човеци. Изрисувани от горе до пръстите на краката с бели и червени бои, полуголи, главите и гърдите им украсени с дълги бивни, за долната си устна са закачили големи шарени чинии, не разбрах това дали е магическа традиция или естетически аксесоар. Живеят в ниски кръгли колиби с диаметър около три метра. Гледат враждебно и сурово, с почти див поглед. Тръпки да те побият. И изведнъж пускат за фон някаква тяхна песен. Пее жена, в мелодията и в гласа има такава томителна нежност и копнеж… толкова ми е близко, сякаш собствената ми душа се е извисила и се е понесла нанякъде.
Това ми се прииска да споделя за племето мурси, вдън Етиопия… и за вътрешния човек във всички човеци на тази планета.

– Благодарим много за отделеното време и за увлекателния разговор! За нас той беше изключително интересен, а сме сигурни, че ще е и за нашите читатели!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s