Радослав Гизгинджиев- „ Моето поприще е да търся красотата, която ни разказва нещо – формите може да са различни. Писането е самотно и тежко – такова каквото трябва да бъде.“

Радослав Гизгинджиев- „ Моето поприще е да търся красотата, която ни разказва нещо – формите може да са различни. Писането е самотно и тежко – такова каквото трябва да бъде.“

Интервю на Виктор Николаев, наш репортер от Ловеч

Радослав Гизгинджиев е завършил „Българска филология“ и “Кинорежисура” в класа на режисьора Дочо Боджаков
Заснема поредица провокативни експериментални филми и аудио-визуални проекти. Игралният му дебют е филмиран разказ на Елин Пелин – „Изпуснати думи“, чиято главна роля е на Койна Русева. Дебютния му роман „Рай“ излиза през 2012 година и все още е една от най-коментираните и продавани книги за последните години. Следват продълженията „Вратите – РАЙ 2 част“ и „Пеперудите – РАЙ 3 част“. Радослав издава и сборник с проза и поезия „Дневниците. Страници от Рая“. Публикува и режисира 5 моноспектакъла: „Любовта не може просто да отмине“, „Въпреки всичко“, „Моето име“, „Тук ли си?“ и „Едуард“ – всички пиеси се играят няколко години в различни градове на страната.
Последната му книга „Повече от любов“ се нарежда в различни класации за най-продавана книга през 2018 г. В момента работи по 2 нови книги: романа „Лепири: Между сянката и светлината“ и документалното му изследване „Лепири: Изследването“. Тя ще ги очакваме през март 2019 г. Вдъхновени са от изследването му, което той прави в последните 2 години за вампирите в българските народни песни.


Радослав Гизгинджиев

Кога започна да пишеш?

– Бях много малък. Спомням си, че първото ми стихотворение беше за Левски, а второто за България. Още когато бях в гимназията написах и сценария за цял театрален проект, който осъществихме със съучениците ми.

– В книгите ти героите имат ли прототипи или са измислени?

– Не харесвам думата „измислени“ – вярвам, че когато усещаме, ние пресътворяваме едно нещо в друго. За мен моите персонажи са си живи и реални. Реалният живот е моето вдъхновение – светът трябва да се наблюдава и чувства. Покрай нас има удивителни неща, ако имаш силата да ги видиш.

– В Интернет ти си един от най-цитираните съвременни български автори. Преди да се появи „РАЙ“, вярвал ли си, че книгата ще бъде толкова обсъждана?

– Да, нямах никакви съмнения, защото знаех, че хората ще усетят тази история. Романът „Рай“ е роман за хората, той не е моя лична история. Хората оцениха това и наградиха книгата с успех.

– Освен автор, си сценарист и режисьор на няколко моноспектакъла – „Тук ли си“, „Любовта не може просто да отмине“, „Въпреки всичко“, „Моето име“ и „Едуард“, както и на редица игрални и документални филми. Кое всъщност е твоето поприще?

– Моето поприще е да търся красотата, която ни разказва нещо – формите може да са различни. Писането е самотно и тежко – такова каквото трябва да бъде. Снимането е свързано с повече хора и е много важна връзката ти с екипа да е силна и интуитивна. Не бих казал, че определен тип изразяване е доминиращо – харесвам всички форми на изкуството.

Израснал си в Родопите, живял си в София, сега във Велико Търново. Къде се чувстваш най-добре?

– Всеки град има някакви предимства, но със сигурност когато пиша – предпочитам да не съм в София – прекалено шумно е и за жалост не е толкова красиво, колкото във Велико Търново.

– В какво вярваш и за какво мечтаеш?

– Вярвам в красотата и нейните форми: външната, вътрешната. Красивите пространства провокират в мен по-красив начин на мислене. Затова обичам природата – обожавам морето, бреговете, планините, високите поляни.

– Има ли творец, от когото се учиш?

– Опитвам се да се уча от всички – конкретен творец няма.

.
– Книгите ти „Повече от любов“, трилогията „РАЙ“, поредицата „Любов“ и „Дневниците“ оглавиха първо място в класацията на„Фабрика за книги“ , „Бг книги”, както и в различните он лайн книжарници.

– Да, така е! За моя радост българският читател постави книгите ми там, за което благодаря безкрайно!

Имаш ли своя любима книга?

– Много от нещата си харесвам – понякога се чудя аз ли наистина съм ги писал, но сега се сещам за :„От любовта по-силна молитва няма“.

– Накрая на това интервю ще споделиш ли с нас върху какво работиш в момента?

– Пиша за вампирите – тези които са в нас; тези които са около нас. Вампирите, които сме ние. Темата е свързана с Отвъдното, фолклора, сънищата и трудните моменти в жизнения ни цикъл. Кои сме ние? Онова което правим или онова, за което мечтаем? Романът „Лепири: Между сянката и светлината“ е една от най-трудните книги, които съм писал – понякога съм се вцепенявал и изтощавал до краен предел. Документалното изследване е също толкова тежко – честно казано този двоен проект е истинско предизвикателство и труд, който до този момент не е излизал на българския пазар. Нямам никаква идея как ще се възприеме от българския читател, но вложих там огромна част от душата си.

– Какво послание би отправил към своите читатели?

– Не губете времето си! То е малко. Правете това, което обичате с тези, които обичате – това е най-добрата инвестиция в човешкия ни кратък живот.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s