ДАРОВИТИТЕ МЛАДИ ХОРА НА БЪЛГАРИЯ

Пламен Найденов казва: „Има огромна разлика между „писането“ и „рисуването“ на думи.“

Интервю на Василена Джамбазова

Василена Джамбазова-репортер

Скъпи читатели, наскоро проведохме анкета, свързана с въпроса относно графитите като символ изкуство или като обикновена проява на вандализъм. Резултатите показват, че 89% от гласувалите смятат графитите за изкуство, а останалите 11% твърдят, че това е проява на вандализъм. 
Противоречието от проведеното проучване ни предизвика, да проведем следващия разговор, а изводите оставяме на вас.
Във връзка с това днес интервюираме Пламен Найденов, художник, който се изявява в жанра на графитите. 
Той е на осемнадесет години, от град Ловеч.

Здравей,Пламен!

Пламен: Здравей!

Пламен

Василена: Кога започна да се занимаваш с рисуване на графити?

Пламен: Започнах да рисувам, когато бях шест или седемгодишен. Тогава графитите се превърнаха в неизменна част от детството и като цяло от живота ми.

Василена: Какво чувстваш, когато превръщаш сивотата в нещо цветно и живо?

Пламен: Чувствам се прекрасно! Ако трябва да съм честен, по-често рисувам на лист. Причината е, че радвам хората с това, което създавам. Правя всякакъв тип графити. Понякога рисувам имена по поръчка, а друг път рисувам просто за удоволствие. Често се случва графитите ми да се превърнат и в подарък за някого. Лист с нечие име, изписано по много по-красив, цветен и изпълващ душата начин, определено въздейства, вдъхновява и радва. Хората се радват на такъв тип подарък или жест, защото да изрисуваш така нечие име, е все едно да нарисуваш портрет на някого. Разликата е в типа изкуство. Чувствам се невероятно, когато рисувам, защото правя нещото, в което съм най-добър. Натрупаният опит създава идеи, които пренасям върху листа. Освен всичко останало, графитите ми носят самоувереност, както и парични средства. Винаги съм мечтал да изкарвам парите си с нещо, доставящо ми удоволствие. Старанието ми кара хората да се радват, усмихват и наслаждават на онова, което създавам. Именно това топли и оцветява моята душа.

Василена: Защо според теб повечето хора определят рисуването на графити като вандализъм?

Пламен: Много хора мислят драсканиците по стените за „графити“, но те нямат нищо общо с тях. Има огромна разлика между „писането“ и „рисуването“ на думи. Писането на думи по стени е вандализъм, а рисуването на думи е изкуството. Графитите са улично изкуство, рисува се по сгради и стени, места, където повече хора могат да видят какво си показал чрез тях. Фактът, че се рисуват на публични и непредназначени за тях места, кара хората да ги мислят за вандализъм.

Василена: Мислиш ли, че графитите са отживелица?

Пламен: Лично за мен никога няма да бъдат отживелица, винаги ще се радвам на шарените стени и листи. В града доста момчета с талант, от които съм учил, спряха да се занимават…За едни омръзва, за други не стигат парите,а именно тези фактори са причината да спрат, но смея да кажа, че в нашият град им мина модата, която беше до 2013-2014 година. Сигурен съм обаче че ако се направят специално предназначени места за тях, както в другите градове, интересът към тях ще се засили отново.

Василена: Би ли ни разказал как започна? Какво те вдъхновява?

Пламен: Когато бях малък,често молех майка ми да рисуваме заедно. Обичах да рисувам с нея. Веднъж тя написа името ми с „3D“ букви, помолих я да ми покаже как го прави и да ме научи да го правя и аз. Така именно тя даде старт на нещото, което се превърна в най-голямата ми страст. С две думи-мама ме вдъхнови да посветя детството и живота си на тях и съм й благодарен за това!

Василена: Какво би казал на хората, които са против този вид изкуство?

Пламен: Бих им казал,че писането по стени със спрей няма нищо общо с рисуването по тях. Нямам какво да им кажа повече, щом са против него-не го разбират.

Василена: С какви проблеми се срещат хората, които се отдават на това изкуство? Как се справят с тях?

Пламен: Именно това, че хората определят нас, артистите, като вандали и престъпници, заради нечии драсканици. Много пъти ми се е случвало да бягам от полиция или да седя в ареста, защото са ме хванали да рисувам в някоя изоставена сграда, трафопост и т.н. Но пък в това е тръпката! Друг проблем е това, че материалите са скъпи. Има огромна разлика между това да дадеш 6 лв. за един спрей, с който да боядисаш колата или колелото си, и между това да закупиш 30-40, които да изпръскаш за 3-4 дни. Но има ли желание, има и начин. От там идва и другия проблем, че рано или късно ти омръзва.

Василена: Как виждаш бъдещето на това изкуство?

Пламен: Според мен щом е изкуство – винаги ще го има!

Василена: Пламене, благодаря ти много за това пламенно интервю! Радвам се, че се съгласи да отговориш на моите въпроси. Аз и екипа на „Алтернатив Прес“ ти пожелаваме успех в реализацията на бъдещите ти планове!

Пламен: Благодаря!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s